О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София,02.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1139 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. М. срещу решение № 732/04.05.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 461/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
[фирма] напълно споделя изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение по съображения в писмено становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с иск по чл.55 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] за сумата от 50 000 евро. Ищецът твърди, че с ответниците е сключил договор на 26.06.2009 г. за изключително закупуване от тях на диворастящи гъби, които му предадат при допълнително уточнени условия, за което превел по банкова сметка на [фирма] паричен аванс в размер на 50 000 евро. Поради неизпълнени задължения от страна на ответниците по вписване на особен залог, ищецът развалил сключения договор и претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата 50 000 евро, платена на отпаднало основание. Искът е уважен от СГС в претендирания размер, но само срещу [фирма], като е отхвърлен за същата сума срещу [фирма]. В уважителната му част първоинстанционното решение е потвърдено от САС. В отхвърлителната му част срещу [фирма] първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. САС е приел, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и свои съображения по оплакванията на жалбоподателя [фирма]. Относно допустимостта на първоинстанционното решение, свързана с отговорността на двамата ответници, САС е приел, че ответниците са обикновени, а не необходими другари и делата им на длъжници могат да бъдат решени различно, според доказателствата по делото. Споделил е приетото от СГС неизпълнение от страна на ответниците по сключения им с ищеца договор и конкретно неизпълнените техни задължения по вписване на особен залог, обвързващо валидността на договора, при изложени съображения за това.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – не излага ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а излага доводи за съществуваща вероятност за недопустимост на въззивното решение. Касаторът твърди, че има произнасяне от СГС свръхпетитум, но САС не е обезсилил първоинстанционното решение, а го е потвърдил. В тази връзка формулира въпрос за правомощията на въззивния съд при предявени кумулативно съединени искове за солидарна отговорност на ответниците и мотивира основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Все в тази връзка поддържа необсъждане от САС на възражения във въззивната жалба по тълкуване на сключения договор, извършеното авансово плащане по него и изправността на страните по този договор.
Вярно е, че съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, ВКС е длъжен да допусне до касационен контрол обжалвано въззивно решение ако съществува вероятност същото да е нищожно или недопустимо, но в случая няма данни за недопустимост, както поддържа касаторът. Твърденията на ищеца са за солидарна отговорност на двамата ответници във връзка с приведен аванс на един от тях – [фирма], срещу който искът е уважен. Във връзка с твърдяната недопустимост на първоинстанционното решение, САС е отговорил подробно, че такава не е налице, доколкото и двамата ответници в случая са обикновени, а не необходими другари. В съответствие с правната доктрина и съдебната практика, САС е приел и посочил, че при условията на обикновено другарство делата на длъжниците могат да бъдат решени различно, съобразно различното им материалноправно положение и доказателствата по делото. В този смисъл и поради установеното, че авансът от ищеца е приведен на [фирма], искът срещу тази страна е уважен от СГС, а е отхвърлен срещу [фирма]. САС е изложил подробни съображения и във връзка със сключения между страните договор, задълженията на ответниците за вписване на залог и свързаните с това неизпълнения, основания за разваляне на договора от ищеца. В този смисъл изложените доводи и твърдения на касатора за недопустимост и неправилност на въззивното решение изразяват само несъгласие с крайния резултат по спора, искане за ново пререшаване на същия от ВКС в съответствие с вижданията на касатора, независимо от събраните по делото доказателства и закона. Ето защо настоящият състав на ВКС не намира данни за недопустимост на въззивното решение, мотивиращи допускането му до касационно обжалване както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. САС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните пред него и е постановил своето решение, излагайки свои мотиви и препращайки към мотивите на СГС в съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК. Ето защо не може и по този въпрос да се обоснове основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК или допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед изложените подробни съображения от САС по извършеното от него обсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните и преценка на същите, не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед цитираната от касатора задължителна съдебна практика /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че законодателят разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 т.3 ГПК, както и последователността на произнасянето по тях, поради което доводи или твърдения за неправилност или необоснованост на въззивно решение /основания по чл.281 т.3 ГПК/ не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът следва да заплати на [фирма] направените и поискани разноски в размер на 2406 лв. адвокатски хонорар.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 732/ 04.05.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 461/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица] ет.1 ап.32 чрез адвокат С. М. ПАК ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], Италия, [населено място] 47100, [улица]/С чрез адвокат И. П. със съдебен адрес в [населено място], [улица] ет.2 оф.1 сумата от 2406 лв. /две хиляди четиристотин и шест лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.