2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1528 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. И. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К., против въззивното решение № 329 от 21 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 396 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г., с което е потвърдено решение № 108 от 24 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1355 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г. в частта, с която е отхвърлен искът против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] дол, за имуществени вреди до сумата в размер на 484,33 лева и е отхвърлен искът за неимуществени вреди по чл. 200 КТ за 5000 лева.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси по задължението на съда да изложи мотиви по контрола на първоинстанционното решение, по възможността отговорността на работодателя да бъде намалена извън изрично посочените обезщетения, получени от работника по сключени договори за застраховане на работниците и по допустимостта на свидетелски показания за установяване вида на изплатената вреда чрез компрометирани свидетелски показания и при изрично възражение, че от представен документ не може да се установи дали са платени имуществени или неимуществени вреди. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Представят се присъда по нох дело, тълкувателно решение от 1989 г., решение на ВКС по отменения ГПК и решение на ВКС по чл. 290 и сл. ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] дол, представлявано от управителя О. З., чрез процесуалния си представител адв. Милети О., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за неоснователността на жалбата.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на И. З. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 31 август 2011 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени два иска – за заплащане на имуществени вреди вследствие на трудова злополука в размер на 610 лева и неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Цената на предявените искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Следователно цената на всеки един от предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. И. З. от [населено място] против въззивното решение № 329 от 21 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 396 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: