О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 21.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5036/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по подадената от С. М. П., чрез пълномощника му адв. Сн. Л., частна жалба против определението от 6.06.2014 год. по гр. д. № 161/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено въззивното решение от 24.03.2014 год. по същото дело с присъждане на разноски в полза на М. Я. Л. в размер на 600 лв.
Жалбоподателят поддържа становище за недопустимост на определението, като счита че е пропуснат срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване на постановеното решение в частта му за разноските. Евентуално поддържа становище и за неправилност на същото с искане за обезсилването му, респ. неговата отмяна.
Насрещната страна не е представила отговор.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата съображения намира следното:
За да допълни въззивното решение в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, окръжният съд приел, че молителите К. Я. К. и М. Я. Л. са направили искане за присъждане на разноските и с оглед изхода на делото е присъдил направените такива във въззивното производство от страна на втората молителка, въз основа данните по делото за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., тъй като е пропуснал да се произнесе по разноските в решението.
Изводът на въззивния съд за допустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е правилен – същата е подадена в срока за обжалване на въззивното решение, съобщено на молителите на 4.04.2014 год., изтичащ на 7.05.2014 год., с оглед обявяването на 5.05.2014 год. /понеделник/ за почивен ден, а 6 май е официален празник, и на основание чл. 60, ал. 6 ГПК /последният ден от срока е неприсъствен – 4 май е неделя/. Поради това и определението е постановено по подадена в срок молба, а оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Определението е и правилно.
Съдът е съобразил изхода на производството пред въззивната инстанция, образувано по подадените от другите страни въззивни жалби и с оглед потвърждаване на първоинстанционното решение е присъдил поисканите и направени от М. Л. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Заплащането им е в тежест на насрещната страна, настоящият жалбоподател.
Поради горните съображения и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение с № 1745 от 6.06.2014 год. по гр. д. № 161/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено въззивното решение от 24.03.2014 год. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: