3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 24.07. 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2794 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 66, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна (погрешно наименована „касационна“) жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначения му по реда на чл. 94-95 от ГПК служебен процесуален представител – адв. Л. К., срещу определение № 2030/29.06.2018 г., постановено по частно гр. дело № 6204/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 64, ал. 2 от ГПК на жалбоподателя за възстановяване на указания му с разпореждане от 25.01.2018 г. от САС срок за отстраняване на нередовностите на подадената от жалбоподателя по същото дело, частна касационна жалба с вх. № 497/17.01.2018 г.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Жалбоподателят М. е подал лично частната касационна жалба с вх. № 497/17.01.2018 г. срещу постановеното по същото частно гр. дело определение № 4201/22.12.2017 г. на САС. С разпореждане от 25.01.2018 г. апелативният съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от връчване на съобщението да отстрани нередовностите на частната касационна жалба, а именно – същата да се приподпише от адв. К., който назначен по делото за служебен защитник на жалбаподателя на 04.10.2017 г., както и да се представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, което също да е подписано от адв. К.. Препис от това разпореждане с указанията на съда е редовно връчен, както лично на адв. К. – на 29.01.2018 г., в кантората му, така и лично на жалбоподателя – на 05.02.2018 г., в следствения арест, където той е задържан по мярка за неотклонение „задържане под стража“. С молба с вх. № 2450/09.02.2018 г., подадена също лично, жалбоподателят е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията с 20 дни, тъй като поради задържането му не може да се свърже с адв. К.. С разпореждане от 14.02.2018 г. съдът е уважил молбата, като е продължил срока с 20 дни, считано от 13.02.2018 г. С ново разпореждане от 21.03.2018 г., като е констатирал неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите ?, апелативният съд е върнал частната касационна жалба с вх. № 497/17.01.2018 г. Това разпореждане е потвърдено с определение № 176/09.05.2018 г. по ч. гр. дело № 1554/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС и делото е върнато на САС за произнасяне по направеното от жалбоподателя искане за възстановяване на пропуснатия срок. Последното се основава на твърденията на жалбоподателя, че указанията на съда не са изпълнени, тъй като адв. К. не си е изпълнил задълженията, както и че жалбоподателят, намиращ се в ареста, няма връзка с него. Както в откритото съдебно заседание пред апелативния съд, така и в частната жалба по настоящото дело, адв. К. – в качеството си на назначен от съда служебен процесуален представител на жалбоподателя, заявява, че се е срещнал с последния и го е посъветвал да не обжалва определение № 4201/22.12.2017 г. на САС, а да подаде нова – редовна искова молба.
При тези обстоятелства по делото, настоящият състав на IV-то гр. отд. на ВКС намира, че жалбоподателят – молител в производството за възстановяването на пропуснатия срок, не твърди, а и не се установяват особени непредвидени обстоятелства, които той да не е могъл да преодолее, по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, включително – чрез назначения му от съда по делото служебен процесуален представител адв. К.. Те и двамата редовно са били уведомени за указанията на съда за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба с вх. № 497/17.01.2018 г., като въпреки продължаването от съда на срока за това с 20 дни, тези указания не са били изпълнени – адв. К. не е приподписал жалбата и не е било представено подписано от него изложение по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК, обстоятелството, че пропуснатият от страната по делото срок, чието възстановяване се иска от нея, е бил продължен от съда по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК, изключва възможността този срок да бъде възстановен.
Освен това в случая задържането на жалбоподателя и затруднената му поради това комуникация с назначения му служебен процесуален представител по делото далеч предхождат по време уведомяването и на двамата за указанията на съда за отстраняването на нередовностите, поради което тези обстоятелства не съставляват нито непредвидени или непредвидими обстоятелства, нито такива които да не са могли да бъдат преодолени от страната и процесуалния ? представител; не съставлява такова обективно обстоятелство и противоречието между тях двамата относно по-нататъшната защита на жалбоподателя по настоящото дело. В гражданския процес процесуалният представител, включително назначеният на страната адвокат по реда на чл. 94-95 от ГПК, не е отделна страна в производството (за разлика от наказателния процес), а единствено извършва процесуални действия от нейно име, като назначеният служебен адвокат е длъжен да окаже професионална помощ на страната, която представлява, дори да не е съгласен с нейното виждане за развитието на производството, или е длъжен в такъв случай да поиска от съда да го замени с друг адвокат. В случая адв. К., след като редовно е получил указанията на съда за отстраняването на нередовностите, нито е поискал да бъде заменен, нито е изпълнил тези указания от името на представляваната от него страна по делото (жалбоподателя), като не е направил това дори и в рамките на значителното по размер (20 дни) продължаване на този срок, което (както вече беше посочено – съгласно чл. 64, ал. 3, изр. 2 от ГПК) само по себе си е основание срокът да не бъде възстановен.
Като е достигнал до същия краен извод по аналогични съображения, апелативният съд е постановил правилно, съобразено с процесуалния закон определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2030/29.06.2018 г., постановено по частно гр. дело № 6204/2017 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: