ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345
31.05.2019
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 1171 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Т. Инвест“ ЕООД чрез управителя М. Д. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.2.2019 г., с което е върната въззивната й жалба срещу решението, постановено по т.д. 879/14 г., Окръжен съд – Пловдив, 13 състав. Изложени са съображения относно това, че въззивната жалба не е просрочена. Според частния жалбоподател съдът след като е констатирал, че адвокат В. Д. е напуснал съобщения по делото адрес, е следвало да изпрати съобщението на известния вече, посочен от длъжностното лице призовкар, нов адрес. Не можело да се приложи съобщението на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК. Връчването по този начин изисква или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно съобщение по делото или страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означавало в продължение на един месец от време – лицето адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му да не може да бъде връчена призовка. В конкретния случая имало посочен адрес /съдебен адрес, но от връчването на съобщението ставало ясно, че адресът е посетен само веднъж. Това обстоятелство противоречало на трайно установената и задължителна практика на ВКС, съгласно която предвидена в чл. 41, ал. 2 от ГПК фикция за призоваване можела да намери приложение единствено, в случай, че по делото било надлежно удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от адреса. Според въззивния жалбоподател фикцията по чл. 41, ал.2 от ГПК може да намери приложение само ако са събрани данни за настъпване на промяна в адреса на страната или нейния представител в продължение на повече от 1 месец.
След като връчителят е събрал необходимите данни за новия адрес и този адрес бил станал известен на съда, съдът е следвало да разпореди съобщението да бъде връчено на новия адрес на пълномощника, а не по седалището на дружеството. Било допуснато съществено процесуално нарушение на правилата за връчване на съобщения по делото. Поради това следвало да се отмени това определение.
Ответниците Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. предоставят преценката по допустимост и основателност на частната жалба на съда.
На ответника „Старт инвест“ ЕООД и К. К. е редовно връчен препис от частната жалба, но не са депозирали отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Обжалваното определение е постановено в открито съдебно заседание по т.д. 658/2018 г. по описа на Апелативен съд – [населено място] на 27.02.2019 г. Частният жалбоподател не е присъствал и не е представляван в това съдебно заседание. До същия чрез адвокат В. Д. е изпратено съобщение с препис от определението, връчен на 15.03.2019 г. Частната жалба е подадена на 11.03.2019 г. Следователно като подадена преди началото на срока е допустима.
С обжалваното определение Апелативен съд – гр. Пловдив е приел, че въззивната жалба на „Т. инвест“ ЕООД е просрочена. Изложил е съображения, че на страница 765 от делото се намирала молба от управителя на „Т. инвест“ ЕООД М. Д., с която изрично сочи адрес, на който да бъдат изпращани книжата и съобщенията по делото, а именно гр. София, [улица], вх. Б, ет 3 чрез адв. В. Д.. След постановяване на решението препис бил изпращан именно на този адрес чрез адв. Д.. Други молби от тази страна с посочване на други адреси нямало. От посочения адрес било върнато съобщението в цялост на 11.2.2017 г като според състава на АС – Пловдив това било правилно приложение на чл. 41, ал. 1 от ГПК. Според длъжностното лице при изпращане на съобщение до седалището на дружеството нямало офис и фирма. Поради това съдът е приел, че връчването е станало с приложение на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 28.12.2017 г. и подадената въззивна жалба на 15.1.2018 г. е подадена след срока.
Настоящият съдебен състав констатира, че с молба до Окръжен съд гр. Пловдив „Т. Инвест“ ЕООД е посочил, че единствен представител на дружеството по делото ще бъде само адвокат В. Д. като пълномощията на адвокат К. Б. са оттеглени. Молителят е поискал да бъде призоваван и съобщенията до него да се изпращат на адрес гр. София, [улица], вх. Б, трети етаж адв. В. Н. Д..
Установява се от пълномощно на л. 333 от т.д. 879/14 г., Окръжен съд – [населено място], че „Т. Инвест“ ЕООД чрез управителя М. Т. Д. е упълномощила В. Н. Д. да представлява дружеството по делото до окончателното му приключване във всички инстанции. С оглед на това пълномощно настоящият съдебен състав намира, че адвокат В. Н. Д. не е посочен само като съдебен адресат , а е и пълномощник на страната по делото. Действително неговият адрес, посочен в молбата на страната и в пълномощното по делото е [улица] вх. Б, трети етаж, адвокатско дружество „В., Й. и ко“ .
Първото съобщение с препис от решението по делото от 04.12.2017 г. е изпратено на адреса, посочен по делото – гр. София [улица] вх. Б ет до страната „Т. инвест“ ЕООД чрез адвокат В. Н. Д.. Съобщението е върнато в цялост, че адв. Д. е напуснал адреса и е посочен нов негов адрес [населено място], [улица]. Съдът е постановил с разпореждане от 19.12.2017 г. да се връчи на страната на адреса на управление. Изпратено е съобщение до страната на адрес [населено място] [улица] като отново е върнато в цялост с отбелязване, че „няма офис, нито канцелария, не е открит служител.“ Съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ГПК на 02.01.2018 г. Въззивната жалба е от 17.1.2018 г., постъпила в регистратурата на Пловдивски окръжен съд. Предвид датата на прилагане на чл. 50, ал. 2 от ГПК въззивният съд е приел, че жалбата не е подадена в срока и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната.
Настоящият съдебен състав намира, че действително всяка страна може да посочи съдебен адресат на основание чл. 40 от ГПК в седалището на съда. Но в случая адвокат Д. не е посочен като съдебен адресат, той е пълномощник, адвокат на страната по делото. Ето защо всички съобщения следва да се връчат на пълномощника и при спазване изискванията на чл. 51 от ГПК. Не мое да се приложи нормата на чл. 41 от ГПК.
В случая действително адвокат Д. не е открит на посочения от него адрес, но е установен от длъжностното лице призовкар нов адрес на адвокат Д., който е посочен и се намира по делото гр. София, [улица]. До този адрес няма данни да е изпратено съобщение за решението. Преждевременно преди връчване на този адрес е изпратено съобщение до страната на вписания в търговския регистър адрес по седалище и адрес на управление. В случая на упълномощен адвокат неправилно е приложена нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК. От това неправилно приложение на нормата е произтекло и неправилното определяне на началния момент за определяне срока съгласно чл. 259 от ГПК. На страната не е връчено надлежно съобщение с препис от решението съобразно изискванията на чл. 7, ал. 2 от ГПК. Ето защо като е преценил, че е налице редовно връчване по чл. 50, ал.2 от ГПК с неправилно приложение на фикцията, предвидена в тази норма, съдът е постановил едно незаконосъобразно определение. Преди да връчи препис от решението на страната срокът по чл. 259 от ГПК не може да започне да тече. Постановявайки, че е налице редовно връчване на препис от решението, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение при неправилно приложение на чл. 50, ал.2 и чл. 51 от ГПК относно връчване на съобщение с препис от решението до страната. След като длъжностното лице призовкар е установило новия адрес на адвокат Д., съдът е следвало да изпрати съобщение на този адрес. Освен това е нарушил и нормата на чл. 41, ал.1 от ГПК. Нормата на чл. 41, ал.1 от ГПК може да се приложи само ако адресът не е съобщен от страната и съдът при призоваването й с помощта на длъжностното лице призовкар, не е узнал този адрес. В случая по делото е известен адресът на пълномощника и не може да се приложи нормата на чл. 41 от ГПК.
При наличие на доказателства за учредена представителна власт и осъществявано представителство от адвокат пълномощник по делото съдът не може да приложи фикцията, предвидена в чл. 50, ал.2 от ГПК и страната да се призовава от адреса по седалище и адрес на управление, вписани в Търговския регистър. Поради така допуснатото нарушение на закона, съдът неправилно е приел, че е започнал да тече срокът, предвиден в чл. 259 от ГПК и към момента на подаване на въззивната жалба е изтекъл. Поради това ще следва да се отмени протоколното определение на Окръжен съд – [населено място] и делото да се върне за продължаване на производството по него.
Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. по в.т.д. 658/18 г. , с което е върната въззивната жалба на „Т. инвест“ ЕООД и
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – гр. Пловдив за продължаване на производството по него.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: