ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№345
София, 07.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № СА 358/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на А. Е. Х. и по частна касационна жалба на А. А. Е. чрез законния си представител Р. А. М. против определение № 70 от 26.05.2010 год. по ч. гр. д. год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 02.02.2010 год. по гр. д. год. на Софийски градски съд, с което по искане на К. за установяване на имущество от престъпна дейност (КУИППД) е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) с цена на иска 92 389,50 лв. и въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед от 02.02.2010 год., с която са възбранени недвижими имоти подробно описани в заповедта и запорирани дружествените дялове притежавани от А. Е. Х. в капитала на „А” ЕООД със седалище гр. Б..
В изложение за допускане на касационно обжалване по жалбата на А. Е. Х. е обсъдено Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което „началният момент, от който започва да тече срока за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД след допускане на обезпечението по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД и чл. 390, ал. 2 ГПК е влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство” и са изведени въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване по жалбата на А. А. Е. действащ със съгласието на законния представител Р. А. М. са поставени прави въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, както следва: 1/ При налагане на обезпечителни мерки върху имущество на лица по чл. 8 и чл. 9 ЗОПДИППД, допустимо ли е всички лица да бъдат представлявани от един и същ адвокат, респ. ако лицето е низходящ на проверяваното и обвиняемо лице, допустимо ли е низходящия да бъде представляван от същото лице, което се явява и негов законен представител. 2/ При налагане на обезпечителни мерки върху имущество на лица по чл. 9 ЗОПДППД, допустимо ли е оборимата презумция за финансиране на придобиването на това имущество за сметка на проверяваното лице да бъде кредитирана, без да се мотивира дали имуществото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица и не може да се установи друг източник на средства и 3/ При налагане на обезпечителни мерки върху имущества на лица по чл. 9 ЗОПДИППД какъв е реда за прилагане на чл. 24, ал. 1 ЗОПДИППД – как може да се стигне до акт на К. , който да бъде основание за искане за отмяна на обезпечителната мярка – чрез производство пред К. или чрез съда и чл. 24, ал. 2 – какъв е реда да искане на отмяна на обезпечителните мерки – по ЗОПДИППД или по ГПК.
Ответникът К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност в писмен отговор на частните касационни жалби излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е разрешено по същество обезпечително производство намира, че частните касационни жалби са допустими на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадени са в срок и са редовни.
По частната касационна жалба на А. Е. Х.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правни въпроси от значение за изхода на обезпечителното производство, обусловили решаващите мотиви на съда допуснал обезпечаване на бъдещ иск. В изложението жалбоподателят поставя въпроси свързани с наказателното производство и неговото приключване с осъдителна или оправдателна присъда и какви последици това би имало върху обжалваното определение, които нямат отношение към обезпечителното производство. Относно Тълкувателно решение № 1/14.09.2009 год. на ОСГТК на ВКС се поставя въпрос, на който с тълкувателното решение е даден отговор, макар той да не се споделя от жалбоподателя. Правни въпроси, които нямат пряко отношение към решаващите мотиви на съда и не са значими за изхода на конкретното дело не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези.
По частната касационна жалба на А. А. Е. чрез законния си представител Р. А. М..
За да уважи искането на К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност и допусне обезпечаването на бъдещ иск на молителя срещу жалбоподателите съдът е приел, че искането изхожда от легитимирана да заведе иска по чл. 28 ЗОПДИППД страна срещу надлежните ответници по този иск, молбата е редовна от външна страна, подадена е до компетентния съд, описани са и приложени доказателства даващи основание да се направи извод за допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск, посочена е цена на иска, срещу проверяваното лице е образувано досъдебно производство и е привлечено като обвиняем за престъпления попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 8, т. 17 и т. 21 от ЗОПДИППД, а от събраните данни за съвкупната стойност на имуществото придобито от проверяваното лице и непълнолетният му син, подробно описано в искането, същото възлиза на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД, като установеният законен източник на доходи за проверявания период по отношение проверяваното лице е недостатъчен, за което може да се направи основателно предположение, че придобито е свързано с престъпна дейност на лицето.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправния въпрос, който следва да се уточни в смисъл -длъжен ли е съдът служебно да следи за противоречиви интереси между страни представлявани от един адвокат или между законния представител и представлявания недееспособен. В настоящия случай бащата и малолетният син са били ответници в обезпечителното производство. В двете съдебни инстанции те не са се позовали на противоречиви интереси, поради което съдът не е бил длъжен да назначи законен представител на малолетния, поради противоречие с интересите на неговия родител.
Въпросите касаещи разпоредбите на чл. 9 ЗОПДИППД и чл. 24 ЗОПДИППД не обуславят съдържанието на обжалваното определение. Добросъвестността на трето лице по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД има значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 от закона, където ответниците следва да изчерпят всичките си възражения и установят законния произход на даденото имущество, върху което е наложена обезпечителната мярка. Ако допуснатото обезпечение се окаже неоснователно, интереса на ответника е обезпечен, тъй като държавата отговаря за вредите, които би претърпяла.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, затова, воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 70 от 26.05.2010 год. по гр. д. год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ