Определение №345 от 8.7.2015 по ч.пр. дело №3419/3419 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София 08.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията В. Атанасова ч.гр.д. № 3419/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Община – Т., чрез адв. Виделина К. – С., против определение № 93 от 31. 03. 2015 г. по ч. гр. д. № 70/2015 г. на АС – Бургас, с което е потвърдено определение № 5 от 29. 01. 2015 г. по гр. д. № 342/2014 г. на ОС – Ямбол. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Излагат се съображения и за незаконосъобразност на същото.
Ответникът по частната касационна жалба М. С. Т. излага съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно определение на окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 342/2014 г. на ОС – Ямбол в частта относно предявения от Община – Т. против М. С. Т. инцидентен установителен иск да бъде признато за установено между страните, че М. С. Т. не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „Д. чешма”, с площ от 90.143 дка, с кадастрален № 000416 кв.м., заедно с построените в него двуетажна битова сграда-общежитие с площ от 109 кв.м., склад за химически торове и препарати от 649 кв.м., склад за химически торове и препарати от 165 кв.м., селскостопанско летище с площ от 11013 кв.м..
За да постанови този резултат съдът е приел, че инцидентният отрицателен установителен иск е недопустим по следните съображения: а/. общината не е доказала твърденията, с които обосновава правния си интерес от иска /упражнявано владение върху имота, пораждащо възможност за придобиването му по давност/, което прави иска недопустим и налага прекратяване на производството по същия съгласно указанията, дадени в мотивите към ТР № 8/13 г., т. 1; б/. наличие на процесуална пречка по чл. 299 ГПК за разглеждане на инцидентния отрицателен установителен иск предвид влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 86/2008 г. на Т., постановено по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК, ползващо се със сила на пресъдено нещо и установената забрана за пререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение.
Единият от въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е ползва ли се неприсъственото решение по чл. 238 ГПК със сила на пресъдено нещо и дали влязло в сила неприсъствено решение по отрицателен установителен иск за собственост представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на същия иск. Поддържа се, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като институтът на неприсъственото решение е нововъведен и разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на чл.чл. 238 и 299 ГПК. Не е налице твърдяното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос. Вярно е, че процесуалният институт на неприсъственото решение не съществуваше в предходния Граждански процесуален кодекс от 1952 г. /отм./ и е въведен със сега действащия Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., с нормите на чл. 238-240. Съдебната практика, касаеща правните последици на неприсъственото решение, е единна, последователна, непротиворечива и липсва необходимост същата да бъде променена. Приема се, че независимо от вида на иска и страната срещу която е било постановено, неприсъственото решение се ползва с присъщата за всички съдебни решения сила на пресъдено нещо. Между същите страни, за същото искане и на същото основание не може да се води повторно друго дело, освен в случаите на чл. 240, ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда защита по исков ред срещу неправилно неприсъствено решение при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, неизвестни на страната при решаването на делото или с които не е могла да се снабди своевременно. Спор, разрешен с влязло в сила неприсъствено решение, не може да бъде пререшаван и съдът е длъжен да приложи чл. 299, ал. 2 ГПК и прекрати служебно повторно заведеното дело. С оглед на горното, разглеждането на поставения от жалбоподателката въпрос за правните последици на неприсъственото решение по искове за собственост не би допринесло за развитието на правото или за точното прилагане на закона.
Другият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е може ли съдът да прекрати като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството по предявен отрицателен установителен иск, ако не е указал изрично на ищеца, че следва да докаже фактите, пораждащи правния интерес от предявяването му, като се твърди, че по този въпрос изводите на съда противоречат на ТР № 1/13 г. и на решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Предвид наличието на процесуална пречка за съществуването на правото на иск /формирана сила на пресъдено нещо по същия спор между същите страни/, то отговорът на така поставения въпрос няма да е от значение за изхода на производството, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на определението на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по този въпрос.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 93 от 31. 03. 2015 г. по ч. гр. д. № 70/2015 г. на Апелативен съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: