О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 30.04. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 53/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от Р. Г. Г. против определението на Софийския градски съд № 92 от 14.02.2008г. по ч.гр.д. № 390/2008г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийският градски съд е оставил в сила определението на Софийския районен съд, 51 състав от 18.01.2008г. по гр.д. № 15760/2007г., с което производството по делото е прекратено. Въззивният съд е приел , чe искът е предявен преждевременно и като такъв е недопустим, защото имотът, предмет на ревандикация не е в патримониума на ищцата поради неприключила процедура по възстановяването на собствеността на основание ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторката се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като посочва, че съществува празнота в законодателството за защита правото на собствениците на отчуждените имоти по благоустройствените закони и Закона за общинската собственост . Този въпрос обаче не е свързан с предмета на спора по конкретното дело, който засяга допустимостта на производството. На основание чл.2 ал.2 ГПК /отм./ при действието на който е образувано настоящото производство, съдът е длъжен да разгледа иска, с който е сезиран, индивидуализиран в исковата молба със страни, основание и петитум. Съдът следи служебно за допустимостта на процеса, без обаче да е длъжен да указва на ищеца с какъв иск може да бъде защитено съдебно предявеното право в случай на ненадлежното му сезиране. Ищцата е предявила иск по чл.108 ЗС срещу С. о. за предаване на владението на част от поземлен имот – УПИ * – 60 кв.7е по плана на гр. С., бул.”България – ІІч.”, а с последваща молба е изменила иска в установителен и е поискала да бъде привлечен като втори ответник „Н” АД гр. С., срещу който е предявила иск за предаване на владението на имота.
Както установителния , така и ревандикационния иск имат за предмет защита на правото на собственост, затова те могат да бъдат предявени само от лице, което твърди, че е собственик. Такива твърдения не се съдържат в исковата молба, напротив ищцата изрично посочва, че няма титул за собственост поради висяща административна процедура по възстановяването на собствеността. В постоянната съдебната практика на ВКС се приема, че искът за собственост е недопустим когато при предявяването му имотът не е в патримониума на ищеца , а е налице само едно правно очакване за възстановяване на собствеността – решение 24/1999г., ІVг.о., решение 410/1993г. ВС, петчленен състав. Следователно не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на която се позовава частната жалбоподателка, тъй като няма произнасяне на въззивния съд по въпрос, свързан с непълнота или неяснота на правната уредба по който липсва съдебна практика, което да налага произнасянето на ВКС за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като касаторката не посочва съдебна практика на ВКС в подкрепа на твърдението за допустимост на иска, обратно на становището на двете инстанции по същество. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се акцентира върху разпоредбата на чл.31 от Закона за общинската собственост като се посочва практика на ВАС за приложението й, но собствеността по този ред се възстановява не по силата на закона, а с административен акт, следователно дори и в тази хипотеза важи изложеното по отношение правния интерес от предявяването на иска , когато ищецът не твърди, че е собственик. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК и частната жалба не следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определението на Софийския градски съд , Гражданска колегия № 92 от 14.02.2008г. по ч.гр.д. № 390/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: