О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№345
София, 26.03.2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1917 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. Н. чрез адв. Д срещу въззивно решение № 293/11.09.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 552/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Д. П. П. лично и със съгласието на родителите си М. Й. П. и П. Д. П., последните двама и на лично основание, всички чрез адв. М от АК – Русе са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение окръжният съд, като е потвърдил това на първостепенния Русенски районен съд е отхвърлил иска на С. А. Н. против Д. П. П. лично и със съгласието на родителите му М. Й. П. и П. Д. П. по чл. 45 ЗЗД, както и против М. Й. П. и П. Д. П. по чл. 48 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на увреждане на лек автомобил, собственост на Н.
За да постанови този резултат, съдът установил, че на 22.03.2008 г. част от тераса в жилищна сграда се срутила върху лек автомобил „Х”, собственост на ищеца С. Н. Разходите по нейното ремонтиране са на стойност 2332,40 лв. В дома, от който се отчупила част от терасата имало група деца, между които и ответника Д. П. П., тогава на 15 години.
Съдът е приел, че не е доказано твърдението, че негови противоправни действия са причинили срутването на терасата и съответно увреждането на автомобила. Посочено е, че единственото доказателство, на което се позовава ищеца е показания на непълнолетно лице пред разледващи органи на прокуратурата, които не са подкрепени от никакви други доказателства. Освен това, наказателното производство е прекратено. Материалите са изпратени на МКБППМН – Русе, като комисията е приела, че деянието не е извършено от Д. П. и образуваното пред нея дело е също прекратено. Съдът е посочил още, че обяснения и показания на трети лица, дадени пред органите на предварителното производство е недопустимо да се ползват от гражданския съд, а ищецът е имал възможност да поиска събирането на гласни доказателства от съда по исковия спор.
Въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не са коректно формулирани, но съдът намира, че може да ги извлече от изложението.
Този за доказателствената сила на обясненията, дадени в предварителното наказателно производство не е разрешен от Русенския окръжен съд противно на Р-3715-80-І ГО и Р-28-1999-ІV ГО. Първо, следва да се посочи, че липсва признание от непълнолетния Д. П. , че е извършил противоправно разрушаване на част от терасата, от която е паднала част върху колата на ищеца. От друга страна, съдът гради фактически и правни изводи при съвкупна преценка на всички доказателства по делото според разпореденото в закона и по вътрешно убеждение. В случая, ищецът, сега касатор носи доказателствената тежест да установи елементите от фактическия състав на чл. 45 и чл. 48 ЗЗД /с изключение на вината, която се предполага/. Това значи да проведе пълно главно доказване, което значи, че за съда е осъществен само онзи факт, който той може да приеме за безспорно установен въз основа на събраните по делото доказателства.
В случая въззивната инстанция е приела, че ищецът не е изпълнил доказателствените си задачи, ползвайки единствено материалите от предварителното наказателно производство, без каквито и да са други данни относно обстоятелствата, при които е станал инцидента, състоянието н балкона и действителните причини за частичното му срутване.
Ето защо, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Повдигнатият в изложението проблем за обвързващата сила на решението на Комисията за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е без значение за резултата по така предявените, защото съдът не ги е отхвърлил поради постановеното от Комисията.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебно-деловодни разноски – 300 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 293/11.09.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 552/2009 г.
ОСЪЖДА С. А. Н. да заплати на Д. П. П. лично и със съгласието на родителите си М. Й. П. и П. Д. П., както и на М. Й. П. и П. Д. П. на лично основание, общо сумата в размер на 300 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: