О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр.София, 07.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 238 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. К. срещу решение № 253 от 06.11.2009г., по гр.д. № 358/2009г., на Окръжен съд-Смолян, с което се отменя частично решение № 196 от 30.06.2009 г., по гр.д. № 62/2009 г., на Районен съд- Смолян в частта, в която е уважен предявения от З. С. К. срещу А. В. А. за разликата над 1500 лева и е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответникът по жалбата А. В. А. не е подал писмен отговор и не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск е с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и допустима.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че А. В. А. е признат за виновен за това, че е причинил средна телесна повреда на З. С. К., изразяваща се във фрактура на дясна ябълчна кост, довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето. Влязлото в сила споразумение между страните по наказателното дело е задължително за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, поради което с оглед общоприетия критерий за справедливост е присъдено обезщетение за причинените вреди.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Смолян, тъй като поставеният материалноправен въпрос макар да обуславя съдържанието на съдебното решение не се разрешава противоречиво от съдилищата и в този смисъл не е от значение за развитие на правото.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос да е от значение за изхода по делото, но и да е бил разрешен по различен начин с друго влязло в сила съдебно решение. Поставеният за разглеждане правен въпрос е релевантен за конкретния спор, но правните аргументи при решаването му в приложените съдебни актове не водят до различни изводи по приложението на чл.52 ЗЗД. Когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, които довели до причиняването на вредите в конкретния случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установеното в конкретния фактически състав противоправно поведение в резултат на което са причинени вреди. Върховният съд последователно дава разяснения за критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (ППВС № 7/1959 г., ППВС № 4/1968 г.), поради което определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии. Повдигнатият в конкретното дело въпрос ще има значение за развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правната норма, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.3 и т.4. Приложените съдебни решения № 92/13.02.1996 г. по н.д. № 674/95 г., на ВС, І н.о.; решение № 545/05.10.2004 г. по н.д. № 72/2004 г., на ВС ІІІ н.о. и решение № 142/28.01.1976 г. по гр.д. № 2340/75 г., на І г.о. са свързани със спазване на посочените критерии в конкретни случаи, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка, правният спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото основанията за ангажиране отговорността на едно лице и правото на обезщетение за вреди от виновното му и противоправно поведение не налагат изменение или ново тълкуване на същия въпрос с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253 от 06.11.2009г., по гр.д. № 358/2009г., на Окръжен съд-Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.