ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345
София…09.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 342 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. Н. ,Х. и си-е – П. против решение № 303/3.12.2008 г. по в.гр.д. № 461/2008 г. на Великотърновски АС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска по чл.19,ал.3 ЗЗД на касатора срещу Община П.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че спорен по делото е въпроса: може ли да бъде прието разширително тълкуване на процедурата по провеждане на търг за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост и да се приеме, че така проведената като цяло процедура съдържа всички елементи на един предварителен договор, като при отказ на продавача да сключи окончателен договор, съдът да замести волята на страните и да обяви за окончателен договора, като за купувач определи лицето спечелило търга, а за продажна цена да се приеме предложената на търга цена.
Така формулираният от касатора въпрос, който трябва да е съществен, е твърде общ и хипотетично поставен, а не такъв, който в действителност да е обусловил решаващия правен извод на въззивния съд за липса на съгласие от страна на кмета.
Не е налице бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съществените материалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е да посочи кой от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство, счита, че е съществен с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос се обхваща от наличието на третата посочена хипотеза на чл.280,ал.1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание-чл.5 ГПК, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е посочил и мотивирал нито един от тези случаи.
Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По повод дадените му указания, в допълнителна молба касаторът в подкрепа на чл.280,ал.1,т.2 ГПК представя влязло в сила определение № 556/29.10.2007 г. по ч.гр.д. № 879/2007 г. на Плевенски ОС. Всъщност с това определение е допуснато обезпечение на бъдещия и настоящ иск, като е прието, че се касае за един вероятно основателен иск. В случая е налице произнасяне по друго производство. Затова няма обективен идентитет.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 303/3.12.2008 г. по в.гр.д. № 461/2008 г. на Великотърновски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: