ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
София, 10.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч. гр.дело № 2021 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. И. от [населено място] срещу определение № 1316/19.4.2017 г, постановено по ч.гр.дело № 998/2017 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 гр.състав, с което е оставена без уважение частната й жалба, подадена срещу разпореждане от 18.1.2017 г за връщане на исковата й молба вх.№ 7723/15 по описа на СГС.
В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по гр.дело № 7723/15 г по описа на СГС е образувано по искова молба на И. А. И. срещу [фирма], в която е посочено, че между страните е налице облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит № 3868/21.5.2008 г за сумата от 50 000 евро и срок за издължаване 108 месеца, който според ищцата съдържа неравноправни клаузи и е нищожен, тъй като противоречи на закона, накърнява добрите нрави и липса на съгласие относно тези клаузи.В исковата молба И. се е позовала на чл.55 ал.1 т.1 предл.1 от ЗЗД, считайки че предявената претенция срещу банката е за връщане на даденото от ищцата при начална липса на основание.Посочила е, че на 23.10.2011 г е получила от ЧСИ покана за доброволно изпълнение по две дела, като не е получила заповед за незабавно изпълнение, за да упражни правото си да подаде възражение.Изложила е доводи, че банката се е обогатила, поради което моли съда да й върне продаденото ипотекирано жилище, както и да й бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.С молба-уточнение вх.№ 83917/20.6.2016 г ищцата е посочила, че сделките, сключени в нарушение на ЗКИ –чл.51 са нищожни.Заявила е, че не е подписвала договор за потребителски кредит № Н 45349/5.6.09 г с банката, нито е изразявала съгласие за ипотекиране на имота й.Банката се е обогатила неоснователно за нейна сметка, а И. е претърпяла загуба от продажбата.Приел е, че подадената искова молба е била многократно оставяна без движение от първоинстнационния съд с указания за уточняване на обстоятелствата и петитума й.Ищцата е уточнила, че предявеният иск е по чл.55 ал.1 ЗЗД, като е претендирала нищожност на договора, сключен с банката, поради липса на основание и връщане на дадения в обезпечение недвижим имот.С оглед изложеното въззивният съд е съобразил, че при прогласяване нищожността на граждански договор се дължи връщането на даденото по разваления договор, тъй като следва да се възстанови състоянието отпреди сключването му.Двата договора – за потребителски кредит и за ипотека, макар и да имат връзка помежду си, не могат да се разглеждат като едно цяло и нищожността на единия да предполага, че следва да бъде върнато даденото по другия договор.Искът за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит и искът за връщане на даденото, предполагат да е налице пълна идентичност на формулираната в петитума претенция за връщане на даденото, с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, досежно конкретните „разменени“ от страните по нищожния договор престации.В случая това не е налице поради което искът по чл.55 ал.1 основан на неоснователно обогатяване при начална липса на основание е недопустим.По отношение на исковата претенция по чл.59 ЗЗД, предявена при условията на евентуалност, ищцата отново е изложила противоречиви твърдения сочейки, че е собственик на имота, а от друга, че банката се е обогатила със стойността, получена от продажбата.Посочила е също, че не е в състояние да уточни размера на иска, тъй като имотът е продаден от съдия-изпълнителя за 76 480, 78 лв, а при отпускане на кредита оценката му е била 61 000 евро.По отношение на договора за неимуществени вреди, ищцата не е уточнила, въпреки многократно дадените й указания, в какво се изразява неизпълнението на договора от страна на банката, както и причинната връзка между претърпените вреди и неизпълнението.Поради изложеното разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба е потвърдено от въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/.При наличие на всички доказателства, съгласно петитума на иска, правилно ли е съдът да се отклони към чл.59 ЗЗД.
2/Правилно ли е съдът изрично да освободи ищеца съгласно доказателствата по чл.83 ал.2 ГПК.
3/“Състави на ВКС намират, че искът по чл.34 ЗЗД и този по чл.26 ЗЗД могат да се предявен заедно с иска по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, тъй като основанието за неговото уважаване е нищожност на сделки и разместване на престации.ВКС е приел, че незаконното обогатяване е изражение на несправедливост.Основанието, относимо към неоснователното обогатяване се поражда от конкретен юридически факт, чийто елемент са права и задължения.Налице е активно действие, довело до имуществено разместване въз основа на нищожен акт.Такава е съдебната практика на ВКС-ППВС № 1/28.5.79 г-т.9 и решение № 796/17.5.62 г на ВС, решение № 81/1.7.09 г на ВКС, Второ ГО и решение № 176/13.6.12 г на ВКС, Първо ГО.
По първия въпрос.Не е налице нито едно от допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3.Не се касае за противоречие със задължителната практика на ВКС, този въпрос не е противоречиво разрешаван от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Всъщност по-скоро се касае за липса на конкретно формулиран и релевантен за решаващите мотиви на обжалваното определение въпрос.Още съдът не се е отклонил самоволно към иска по чл.59 ЗЗД, а се е произнесъл по редовността на така предявения от ищцата иск в условията на евентуалност.
Вторият въпрос изобщо не е засегнат в мотивите на обжалваното определение.Отделно от това има създадена уеднаквена съдебна практика по приложението на чл.83 ал.2 ГПК, която в случая няма отношение към основанията за достъп до касационен контрол, тъй като съдът не се е произнесъл относно предпоставките за освобождаване от държавна такса.
По третия „въпрос“.
Съгласно ТР № 1/2009 от 19.2.2010 г постановено по т.дело № № 1/2009 на ОСГТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. То се извежда допълнително и от въведеното задължително приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от чл. 5 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК и др./.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая ищцата под формата на въпрос № 3 е изложила виждането си за неправилност на съдебния акт и необсъждане на доводите и доказателствата й, поради което следва да се приеме, че липсва поставен конкретен въпрос, който да обоснове достъпа до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1316/19.4.2017 г, постановено по ч.гр.дело № 998/2017 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 гр.състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.