3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
С., 11.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1239/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от [фирма][населено място], [община], срещу въззивното решение № 86 от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 139/2010 г. на Т. окръжен съд, с което е отменено решение № 78 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 1697/2009 г. на Т. районен съд и е отхвърлен иск за ревандикация на сграда на бетонова основа и стени от дървени плоскости, представляваща смесен магазин и кафе еспресо, с обща площ 140 кв. м., изградена в УПИ XI-247 от кв. 38 по плана на[населено място].
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация Ш. М. О. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
По предявения иск за ревандикация въззивният съд приел, че с н. а. № 158/2008 г. ищецът – сега касатор, не се легитимира за собственик на сградата по исковата молба, тъй като с него е придобил правото на собственост върху други обекти – дворно място и част от построената в него триетажна производствена сграда. Спорната сграда, съставляваща самостоятелен обект на собственост, не е описана в нотариалния акт, а и са представени писмени договори от 2002 и 2003 г., които, макар да нямат вещнопрехвърлително действие, са доказателство за волята на продавача да продаде на ищеца само изрично описаните в нотариалния акт обекти. Оттук въззивният съд заключил, че е опровергано правилото на чл. 92 ЗС собственикът на земята да е собственик и построеното върху нея, поради което и искът за ревандикация е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът за тълкуването и прилагането на чл. 92 ЗС, който касаторът счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според тази практика приобретателят не придобива собствеността върху определена сграда в дворното място, само ако в нотариалния акт изрично е посочено, че тя не е предмет на разпореждането.
Приложените към изложението съдебни решения отразяват тази практика в конкретността на делата, по които са постановени, без да е налице противоречие между тях или с въззивното решение по настоящото дело по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Така, с решение № 738 от 01.12.2005 г. по гр. д. № 352/2005 г. на ВКС, I-во г. о., е прието, че е налице изрично изразена воля да се прехвърли мястото, без сградите, обективирана в израза “празно дворно място”. Според решение № 33 от 1997 г. на ВКС, I-во г. о., запазването на собствеността върху сградите отделно от дворното място е невъзможно, когато се касае до стопанска сграда, която има обслужващо на жилищната сграда предназначение и няма самостоятелен статут. В решение № 659 от 21.03.1966 г. по гр. д. № 147/1966 г. на ВС, I-во г. о., законната презумпция на чл. 92 ЗС е приета за необорена, тъй като по делото не са събрани доказателства, с които да се установява при сключването на нотариалния акт страните да са имали намерение да отделят правото на собственост върху земята от това върху сградата над нея.
В разглеждания случай по делото е установено, че спорната по делото сграда съставлява самостоятелен обект на правото на собственост. Установено е и това, че тя е съществувала към момента на продажбата от 2008 г., от която ищецът черпи права. Към този момент собственикът на постройката – ПК “Б. лом”[населено място], вече е бил сключил писмен договор с нотариална заверка на подписите от 19.08.2002 г. за продажба на спорния обект на [фирма], което от своя страна с писмен договор от 29.10.2003 г. продало имота на ответника по делото, действащ като [фирма]. Въззивният съд изрично е посочил, че с договорите правото на собственост не е прехвърлено, но те са доказателства при продажбата на свои имоти ПК “Б. лом” да продаде само дворното място и част от построената в него триетажна производствена сграда, и да не продава на купувача спорната сега постройка. Безспорно е също така, че в нотариалния акт от 2008 г. е посочено, че се продава поземлен имот № 247, за който е отреден УПИ XI-247, с площ 2 180 кв. м., ведно със само първи и втори етаж от построената в имота триетажна масивна производствена сграда.
С оглед на всичко изложено въззивният съд, след като е установил действителната воля на договарящите в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, е постановил обжалвания съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на оборимото правило на чл. 92 ЗС. Решаващият извод, че ищецът не е придобил правото на собственост върху спорната сграда, не противоречи на изразената в посочените от касатора решения съдебна практика, тъй като е налице воля да не се прехвърли собствеността върху тази сграда.
Останалите решения са неотносими при преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Решение № 386 от 10.02.1965 г. по гр. д. № 2683/1964 г. на ВС, I-во г. о. и ТР № 137 от 31.12.1966 г. по гр. д. № 103/1966 г. на ОСГК, макар и да разглеждат приложението на чл. 92 ЗС, нямат за предмет поставения за разглеждане по настоящото дело въпрос. Решение № 65 от 08.01.1965 г. по гр. д. № 2329/1964 г. на ВС, I-во г. о., изобщо не засяга приложението на чл. 92 ЗС. Решение № 80/70 г. на ОСГК, посочено в прлиложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е представено от касатора, а ТР № 80 от 29.07.1970 г. по гр. д. № 69/1970 г. е посветено на приложението на чл. 36, т. 11 ЗНО /отм./, чл. 46, ал. 1 ЗНО /отм./ и пар. 50 от ППЗНО /отм./, и не съставлява практика по чл. 92 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 86 от 12.07.2010 г. по в. гр. д. № 139/2010 г. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: