О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 15.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4815/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Пл. Ч. в качеството му на назначен от съда особен представител на Н. С. П. и М. А. П., срещу допълнително решение № 169 от 14.07.2016 г. по в.гр.д. № 496/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради това, че изводите на въззивния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства.
С изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на решението по въпроса може ли правото на строеж да бъде частично реализирано, ако е учредено по единен договор от всички съсобственици, за целия УПИ, за една сграда, на един правен субект. Може ли частично упражнено право на строеж по единен договор да се трансформира в частично право на собственост. Как да бъдат обезщетени съсобствениците-учредители, при положение, че съдът приема частично изпълнение по договора, а техните обекти със запазено право на строеж не са започнали. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с постановките на ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация [фирма]/ н/ със седалище и адрес на управление [населено място], не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 115 от 25.05.2016 г. по в.гр.д. № 496/2015 г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решение № 346 от 29.10.2015 г. по гр.д. № 368/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, поправено с решение от 15.07.2016 г. по същото дело, с което е прието за установено по отношение на [фирма]-в несъстоятелност, че в полза на дружеството не съществува правото на строеж, учредено с нотариален акт № 453, т.ІІІ, дело № 359/05.11.2007 г., за построяване в УПИ VІ-3895,3896 в кв. 624 по ПУП на [населено място] на обект „ [жк], офиси, кафе- сладкарница, подземни гаражи и трафопост” по отношение на включените в този обект Трафопост от 17.93 кв.м, Секция 1 с жилищна площ 1281.81 кв.м, търговска площ от 388.48 кв.м, гаражи от 247.63 кв.м и общи части за тази секция от 397.02 кв.м, Секция 2 с жилищна площ от 997.80 кв.м, търговска площ от 301.55 кв.м, гаражи от 166.39 кв.м и общи части за тази секция от 369.56 кв.м, и магазин с покрив- тераса от 432.79 кв.м и общи части, като погасено по давност поради неупражняването му в продължение на 5 години, като по отношение на Секция 3 с жилищна площ 1272.53 кв.м, търговска площ от 197.95 кв.м, гаражи от 138.90 кв.м и общи части за тази секция от 365.23 кв.м, както и по отношение Секция 4 с жилищна площ 1303.97 кв.м, търговска площ от 177.90 кв.м, гаражи от 175.77 кв.м и общи части от 377.41 кв.м и подземни гаражи с площ 720 кв.м, предявеният от Н. С. П. и М. А. П. против [фирма]/ н/ отрицателен установителен иск е отхвърлен.
Въззивното решение е съобщено на жалбоподателите на 27.05.2016 г. и няма данни в срока по чл. 283 ГПК да е било обжалвано с касационна жалба пред ВКС.
На 24.06.2016 г. от ищците е постъпила молба, подадена от техния пълномощник адв. Ч., за допълване на постановеното въззивно решение по реда на чл. 250 ГПК с произнасяне по отношение на „ подземни гаражи с площ 720 кв.м, раздел „І”, т.6 , без общи части, в самостоятелна постройка- – средно тяло по проект, във вътрешния двор на УПИ VІІ 3895,3896, описана подробно в раздел „V” от договора за суперфиция”.
С обжалваното пред настоящата инстанция допълнително решение въззивният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че постановеното по делото основно въззивно решение не е непълно, тъй като съдържа произнасяне по целия спорен предмет, включително и относно подземните гаражи с площ 720 кв.м, по отношение на които искът е отхвърлен. Посочил е също, че ако първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане, е следвало с молба до него ищците да поискат допълване на постановеното решение, тъй като въззивната инстанция не може да се произнася за пръв път по предявен иск.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на допълнителното въззивно решение. В касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК липсва правен въпрос, относим към мотивите на въззивния съд, с които молбата на Н. П. и М. П. за допълване на въззивното решение е оставена без уважение. Развитите доводи и формулираните материално- правни въпроси касаят постановеното по делото основно решение, но същото не е било обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство пред ВКС. Съгласно чл. 250, допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред, по който се обжалвано и основното решение, но това не означава, че с постановяването му се възобновява срока за обжалване на допълнения съдебен акт.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение № 169 от 14.07.2016 г. по в.гр.д. № 496/2015 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: