О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 346
гр.София, 17.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
ч.пр.гражданско дело № 1645/2008 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. Т. В. от гр. С. срещу определение № 37/20.03.2008 год. по гр.дело № 591/2007 год. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се настоява за отмяната му.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, а при разглеждането й по същество ВКС, V г.о. констатира следното: пред Софийски районен съд-БК е образувано дело под № 3754/2006 год., по иска на Л. Б. В. от гр. С. срещу А. Т. В. от с.гр., за развод, по чл.99, ал.3 СК, постигнали споразумение, относно личните и имуществени взаимоотношения между съпрузите. В т.1 от споразумението е посочено, че семейното жилище е индивидуална собственост на съпруга А се предоставя за ползване от него, като съпругата В го е напуснала и няма претенции за ползването му. Въз основа на постигнатото между съпрузите споразумение е постановено решение на 25.04.2007 год., с което е одобрено същото, като при възпроизвеждането му съдът е приел, че семейното жилище е собственост на трето лице, позовавайки се на представените по делото нотариални актове и спогодителни протоколи.
Първоинстанционното решение е съобщено на А. В. на 16.05.2007 год., като в съобщението е посочен и 14-дневен срок за неговото обжалване пред Софийски градски съд, въпреки, че според чл.259в ГПК/стар/, при действието на който е постановено решението, последното не подлежи на обжалване. Подадената въззивна жалба от А. В. е именно срещу постановеното решение от 25.04.2007 год. по гр.дело № 3754/2006 год. на СРС и правилно въззивният съд е приел нейната недопустимост, с оглед на процесуалната разпоредба както на чл.259в ГПК/стар/, така и на действащия чл.330, ал.5 ГПК, която изключва процесуална възможност за обжалване на решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие. Първоинстанционният съд се е произнесъл отрицателно по молбата на А. В. , на основание чл.192, ал.2 ГПК, със съдебен акт, на 10.07.2007 год., който обаче не е бил предмет на въззивно обжалване, поради което и въззивният съд не се е произнесъл по акт, срещу който не е сезиран.
По тези съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. намира за неоснователна частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд, с което е прекратено производството пред него, като образувано по недопустима въззивна жалба, затова го остави в сила и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 37 от 20.03.2008 год. по гр.дело № 591/2007 год. на Софийски градски съд-БК, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо образувано по недопустимата въззивна жалба от 05.06.2007 год. с вх. № 3* подадена от А. Т. В. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: