О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№346
София,17.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3351/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А.” Е., [населено място] срещу въззивно решение № 268 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 263/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 1518/2013 г. на Дупнишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] и ЕТ Е. В. Е. с фирма „Е. В.” при условията на солидарност иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането му към ответниците в размер на сумата 10 000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени вреди от предсрочното прекратяване на договор за финансов лизинг, за което по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1128/2013 г. на Дупнишкия районен съд му е издадена Заповед от 29.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение.
Ответниците [фирма] и [фирма] чрез процесуалния си представител адвокат К. Д. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на направените в нея оплаквания. Претендират разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол.
Производството по делото е образувано по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на парично вземане в размер на 10 000 лв., произтичащо от договор за финансов лизинг. Касае се до абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.15 ТЗ, определяща и характера на делото като търговско. Въззивното решение по така предявения иск е постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на по 500 лв. – заплатено от тях адвокатско възнаграждение по договори за правна помощ и съдействие, и двата от 28.10.2014 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 268 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 263/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на ЕТ Е. В. Е. с фирма „Е. В.” , [населено място] разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му.
`
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: