3
гр. д. № 3297/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 346
София, 19.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3297/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.01.2013 г. по гр. д. № 13092/2011 г. Софийски градски съд е потвърдил решение от 24.06.2011 г. по гр. д. № 45923/09 г. на СРС, 31-ви състав в частта, с която на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на УПИ ХІV-3 в кв. 215, по плана на [населено място] с площ от 300 кв. м. между Ц. Н. Ц., Н. А. Ц., М. Т. Б. и С. Т. С. по вариант 3 от приетата техническа експертиза. Решението се обжалва с касационна жалба от М. Б. и С. С.. К. с довод за неправилно прилагане на материалния закон. Като основание за допускане на касационна проверка на решението се сочи разрешаването от съда на материалноправни въпроси: 1. при наличие на сгради в съсобствения имот, които са индивидуална собственост на някои от съсобствениците, следва ли за всеки съсобственик на дворното място да се определи самостоятелна част за ползване при съобразяване разположението на сградите; 2. при невъзможност за определяне на самостоятелна част от имота за всеки от съсобствениците в съответствие с правата му в общия имот, допустимо ли е съдът да разпредели ползването от двама съсобственици на обща част от мястото. Поддържа се, че въпросите се решават противоречиво, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка .
Ответниците по касация Ц. и Н. Ц. намират, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационна проверка, а по същество считат жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено това на първоинстанционния съд, с което е уважено искане по чл. 32, ал. 2 ЗС и е разпределено ползването на незастроената част от дворното място, като на ищците е предоставено ползването на тази част от него, която не е застроена и не е необходима за обслужването на съществуващите в имота сгради, собствени на ответниците по иска. На касаторите е разпределена за ползване площта от дворното място, която е застроена със собствените им сгради и е необходима за обслужването им, повдигната в червено в приложената скица. Разпределението е извършено по вариант 3, предложен от приетата съдебно техническа експертиза (л. 78 по гр. д. № 459823/09 г на СРС).
От фактическа страна е установено, че ищците към 1978 г. са се легитимирали като собственици на ? ид. ч. от дворното място, съставлявало парцел ХІV-3, в кв. 215 по плана на [населено място], с площ от 487 кв. м. и построената в него двуетажна жилищна сграда и гараж на площ от 20 кв. м. Ответниците се легитимират като собственици на по ? ид. ч. от имота и на построените във вътрешната му част паянтова барака на площ от около 13 кв. м., две полумасивни жилищи сгради на площ от 33 кв. м. и 50 кв. м., от които жилището на площ от 33 кв. м. е собственост на М. Б., а другите сгради на брат й С. С.. Правото на собственост са придобили на основание договор за дарение сключен от баща им Т. С. в тяхна полза през 1971 г. (н. а. № 46 по н. д № 5960/71 г.), наследяване от Т. С., починал през 1974 г. и оставил за наследници двете си деца М. и С. и съдебна спогодба постигната между тях по гр. д. № 2091/1977 г. на СРС.
През 2007 г. от страните по делото на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС са били отчуждени 157.50 кв. м. от дворното място, а от ищците и построената в нето двуетажна жилищна сграда. В резултат на това площта на съсобствения имот е редуцирана до 330 кв. м., а двуетажната сграда е била съборена за реализиране на мероприятието – реконструкция на бул.- „С.” в [населено място]. С приета техническа експертиза след извършен оглед е установено, че в имота са застроени: масивна жилищна сграда на площ от 74 кв. м., пристройка към нея на площ от 15.50 кв., масивна стопанска постройка на 8.80 кв. м. Определена е и площта необходима за обслужването им и тази, чрез която се осигурява достъп до тях като общо застроената и прилежаща площ възлиза на 237 кв. м., а свободната от застрояване площ е определена на 92 кв. м.(по вариант 3 от заключението). Тя е разположена от към уличнорегулационната граница на имота и е оцветена в жълто на скицата към експертизата. Експертизата е представила три варианта за разпределяне ползването на съсобствения имот. Съдът е възприел третия вариант, тъй като в него е съобразено и наличието на водопроводна шахта, като терена около нея е включен в този, обслужващ сградите. Съобразил е и обстоятелството, че единствената свободна площ е тази в близост от към улицата, както и че тя е по-малка от правата на ищците в съсобствеността. Взето е предвид и това, че по-голямата част от парцела е застроена със сгради, индивидуална собственост на ответниците по иска, поради което тази площ следва да бъде поставена в частта, определена на тях за ползване.
Формулираните два въпроса в изложението не са разрешени от съда. Той не е определил за двама от съсобствениците на терена и собственици на самостоятелни сгради, обща част от терена за ползване. При разпределението е използван друг подход, който е съобразен с това, че ищците са собственици на ? ид. ч. от имот с площ от 330 кв. м., от който само 92 кв. м. могат да се ползват самостоятелно. Съобразявайки установената практика, застроената част от имота, когато построеното е индивидуална собственост на един от съсобствениците на терена, да се поставя в негов дял, е предоставил за ползване на касаторите застроената площ и тази, необходима за обслужване на собствените им сгради. Частта от имота, която е незастроена и не обслужва построеното в него, е предоставил за ползване на ответниците, които имат права само върху терена и те са в обем по-голям от останалото незастроено пространство в него. Този начин на разпределяне на ползването е съобразен и с това, че още през 1947 г., когато праводателят на касаторите е придобил правото на собственост върху ? ид. ч. от имота и построените в дъното на парцела сгради, наред с договора за продажба е сключен договор и за разпределение на ползване на имота, като на него (Т. С.) е била определена за ползване задната част от двора и един изход със ширина от един метър от към съседа Братя Ф., по който е осигурен достъп от уличнорегулационната линия на имота до дъното му. С решение от 17.02.1978 г. по гр. д. № 258/78 г. на СГС е разпределено ползването на дворното място, съставлявало парцел ХІ-13 в кв. 215, като отново задната част от имота е била предоставена за ползване на касаторите с осигурен достъп за преминаване към нея от към [улица]с ширина от 1.50 м. и дължина от 17.8 м., по протежение на сградата, собствена на ищците. Определения сега от съда начин на ползване отново е съобразен с местонахождението на сградите, индивидуална собственост на касаторите, и той съответства и на начина, по който е било разпределено ползването на имота преди отчуждаване на част от него и събаряне на построената в предната му част жилищна сграда.
При така избрания подход за администриране отношенията между съсобствениците по повод ползването на общата вещ, поставените въпроси не са обусловили правните изводи на съда и не съставляват общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
Съобразно този изход на производството касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация Ц. и Н. Ц. направените от тях разноски за изготвяне на отговор по касационната жалба в размер на 2000 лв., установени с договори за правна помощ, сключени с адв. Ю. Д. от САК на 05.04.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.01.2013 г. по гр. д. № 13092/2011 г. Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Т. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. Т. С. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Ц. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН] и Н. А. Ц. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет. 2 сумата от 2000 (две хиляди) лв., разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: