О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 346
София, 02.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение при Търговска колегия в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 357/2009 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. “Ч”, гр. Б. срещу определение от 23.12.2008 г. по в.ч.гр.д. № 284/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 09.06.2008 г. по т.д. № 1023/1999 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната въззивната му жалба срещу решение № 27 от 08.05.2008 г. поради просрочието й.
Ответникът “О” АД изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество и за неоснователност на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение при Търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване на въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение или разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото е допустимо само при наличието на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК В изложението си към частната касационна жалба касаторът не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд с обжалваното определение се е произнесъл, за да се прецени доколко е налице поддържаното противоречие с приложената от него съдебна практика. С нормата на чл.284, ал.3 ГПК законодателят е вменил в задължение на касатора да обоснове наличието на основания за допускане на касационно обжалване, което в случая не е сторено. Приложените от него определения на отделни състави на ВКС освен че не заместват и не изчерпват задължението за мотивиране на частната касационна жалба, но с преобладаващата им част исканото касационно обжалване не е допуснато именно поради липсата на формулиран съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, по отношение на който да е налице някой от визираните в чл.280, ал.1 селективни критерии.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.12.2008 г. по в.ч.гр.д. № 1139/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: