О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 20.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т. д. №2053/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 585 от 27.03.2015г. по в.гр.д. № 52/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено осъдително решение № 5116 от 04.11.2014г. по гр.д. № 7077/2014г. по описа на Варненски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора в качеството му на ищец по делото искове по чл.55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД срещу [фирма] [населено място].
В касационната жалба е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно решение, поради подробно изразени съображения за нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски.
Препис от касационната жалба и нейните приложения са изпратени на ответната страна [фирма], [населено място], която представя писмен отговор, с който изразява становището си за нейната недопустимост. Намира постановеното въззивно решение за валидно, допустимо и правилно, като е обосновано в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение Варненския районен съд е осъдил ответника [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 15 426.11 лв., с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2014г. до окончателното плащане на задължението, представляваща платена от ищеца като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници цена за достъп до електропреносната и електроразпределните мрежи на [фирма], като оператор на мрежата по изрично посочени фактури, като дължима на отпаднало основание – отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР. След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът е констатирал, че спорен въпрос по делото е за действието на решение №14853/12.11.2013г. на Върховния административен съд, 5-членен състав, с което е оставено в сила решение № 7159/27.05.2013г. по адм.д. № 1238/2013г. на ВАС, с което е отменено решението на ДКЕВР за определяне временна цена за достъп. Варненският районен съд е приел, че отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР разпростира действието си и спрямо ищеца по делото, като определените временни цени са отменени с обратна сила с влизане в сила на решението на Върховния административен съд. Съответно настъпилото обратно действие обуславя отпадане на основанието за заплащане на определената цена за достъп, респективно връщане на даденото.
За да отхвърли като неоснователен предявеният иск Варненският окръжна съд е приел, че съгласно чл.26, ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, действащи в исковия период от време и приети от ДКЕВР /отм/ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа дължат утвърдените от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, на основание предоставената й компетентност в чл.32, ал.4 ЗЕ, вкл. вземане на решения относно подходящи компенсаторни мерки. Страните по делото нямат сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора, но представените доказателства /фактури/ сочат за наличието на договорно правоотношение за достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.11, т.3, вр. чл. 14 ПТЕЕ и то не е прекратено. Функцията на ДКЕВР е за издаването на решение по чл. 30, ал. 1, т.13 ЗЕ, а дали заплатените цени въз основа на решението на органа за определяне на временни цени е довело до неоснователно разместване на блага и за кого, ще се реши едва след приемането на решение от регулаторния отговор за окончателните цени за достъп и след преценка на предвидените в чл.32, ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. Съставът на въззивния съд намира също, че отмяната на т.12, раздел ІІІ от Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР само по себе си не може да обоснове извод за отпадане на възмездния характер на договорното изпълнение към момента на тази отмяна и да задължи с реституция разменените престации, поставяйки страната, задължена с характеризиращата престация, в положение, за което нито е налице договорно съгласие, нито съгласие, което може да бъде въведено чрез прякото приложение на закона. Споделено е разбирането, че е недопустима намесата на съда в договорните отношения, включително и при отмяна на административен акт, посочващ цените, към които страните препращат в своята облигационна връзка. За неоснователен е приет доводът на ищеца, че основанието за заплащане на цената за достъп е Решение Ц -33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР и че неговата отмяна с решение на ВАС е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цената за достъп. Според съда предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР по чл.32, ал.4 от ЗЕ е административноправна последица на акта и следва да се прави отлика от търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата ”достъп до електроразпределителната мрежа”, защото те са възникнали преди издаването на решението на ДКЕВР.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] [населено място] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
А. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, в противоречие, че със задължителна практика на ВС и ВКС:
1.При положение, че Върховният административен съд е отменил Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, с което са били определени временни цени за достъп дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електроразпределителната мрежа, тази отмяна заличила ли е с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп и води ли до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп от В.-производителите? 2. Ако отмяната на решението на ДКЕВР води до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена на достъп, следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В. производителите заплатената цена за достъп, за периода през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително? 3. Какво е правното основание на иска за връщане на заплатената цена за достъп поради отмяна на решението на ДКВЕР – чл. 55, ал.1 пр.3 ЗЗД или чл.88, ал.1 ЗЗД? Касаторът посочва, че въпросите са разрешен от въззивния състав в противоречие с: Тълкувателно решение № 17 от 1959г. на ВС, Тълкувателно решение № 50 от 30.12.1985г. на ОСГК на ВКС, Определение № 313 от 16.05.2011г. по т.д. № 834/2010г., ІІ т.о. на ВКС. 4. Представлява ли намеса в договорните отношение между страните по делото едно евентуално съдебно решение, с което се уважава предявения иск?
По тези въпроси, както и по въпросите: 5.Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР представлява ли основание за заплащане на цена за достъп от В.-производителите и отмяната на това решение заличава ли с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп? 6. Определената с Решение № Ц-33/14.09.2012г. цена за достъп пределна ли е или е точно определена и В.-производителя и електроразпределителното дружество не могат да се отклоняват от определения от ДКЕВР размер? . 7. Следва ли да се приеме, че след като електроразпределителното дружество е предоставяло достъп до мрежата си на В.-производителя, то е дължима цена за достъп дори и при положение, че е налице влязло в сила решение на ВАС, с което с обратна сила е отменено решението на ДКЕВР за определяне на цена за достъп до електроразпределителната мрежа? Касаторът поддържа допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Твърди, че в едни случаи исковете се уважават, а в други се отхвърлят. Като съдебни решения, с които исковете се уважават се посочват : решение № 3471/03.07.2014г. по гр.д. № 392/2014г. на Варненски районен съд, решение № 581/11.02.2014г. по гр.д. № 19179/2013г. на Районен съд -Пловдив, решение № 1308/04.07.2014г. по в.гр.д. № 827/2014г. на ОС -Пловдив, решение от 21.03.2015г. по в.гр.д. № 35/2015г. на ОС -Варна, решение № 1460/11.07.2014г. по в.гр.д. № 1453/2014г. на ПОС, решение № 2044/27.11.2014г. по в.гр.д. № 2793/2014г. на ПОС, решение от 7.04.2014г. по гр.д. № 14885/2013г. на РС-Варна, решение от м.03.2015г. по в.гр.д. № 131/2015г. на ОС –Варна, решение № 3468/3.07.2014г. по гр.д. № 391/2014г. на РС –Варна, решение от 2.12.2014г. по в.гр.д. № 1850/2014г. на ОС –Варна, решение от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 2412/2015г. на ОС –Варна, за които има данни, че са влезли в сила.
Обратно на тези решения е приетото в решения: решение № 3468/3.07.2014г. по гр.д. № 391/2014г. на РС –Варна, решение от 2.12.2014г. по в.гр.д. № 1850/2014г. на ОС –Варна, решение от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 2412/2015г. на ОС –Варна.
Касаторът се позовава и на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
А. Третият и четвъртият въпроси не обосновават общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Какво е правното основание на иска е по приложението на материалния закон и по правилността на обжалвания съдебен акт. Третият въпрос е некоректно поставен, тъй като окръжният съд не е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД. Обратното съдът е приел, че при облигационните отношения правното действие на последиците , настъпващи от един или друг юридически факт, в хипотезата на договорите с продължително или периодично действие е ограничено. Четвъртият въпрос също не е поставен коректно, доколкото съдът е приел, че в договорните правоотношения съдът може да се намеси само ако има изрична законова разпоредба, каквато разпоредба е чл. 299, ал.2 ТЗ, а в останалите случаи правомощията на съда се свеждат до тълкуване на договорната воля на основание чл.20 ЗЗД. Първият и вторият въпрос са във връзка със спора, но по отношение на тях касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото цитираната от него съдебна практика е постановена при обективно различни факти, а от там и при липса на идентичност на разрешените в тях правни въпроси. Цитираните тълкувателни решения по начало не формират задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с оглед задължителните указания в т.2 на ТР № 1 / 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Задължителна практика, при действието на Закона за устройство на съдилищата, за периода до влизане в сила на Закона за съдебната власт от 1994 год., са единствено тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд / чл.59 ЗУС /. При това, разрешените в тези тълкувателни решения хипотези са различни от настоящата. Цитираните определения № 313 по т.дело № 834/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК и съгласно ТР №2/ 2011г. не формира задължителна за съдилищата съдебна практика. По тези въпроси касаторът обаче се позовава на допълнителния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с оглед на противоречивото им разрешаване от съдилищата, както и на критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото няма създадена задължителна за съдилищата съдебна практика от ВКС с постановяване на решение по чл.290 ГПК към датата на подаване на касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса, конкретизиран на основание т.1 на ТР №1/2010 на ОСГТК на ВКС: Когато размерът на паричната престация за достъп до електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона / чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ/ с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му? Въпросът е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК съобразно решаващите мотиви на въззивния съд, като по отношение на него е осъществено и
допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото е в противоречие с влязло в сила решение № 1670/18.11.201г., постановено по в.гр.д. № 2208/2014г. на Варненския окръжен съд.
На касатора ще следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 308.52 лв. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 585 от 27.03.2015г. по в.гр.д. № 52/2015г. на Варненски окръжен съд.
У К А З В А на касатора [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 308,52 лв., в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в отрито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: