2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 20.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1560 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. А. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Д., против въззивното решение № 2471 от 29 април 2011 г., постановено по гр.д. № 3748 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е обезсилено решение № 66 от 31 март 2008 г., постановено по гр.д. № 27149 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси по задължението на съда да се произнесе по предявен при условията на евентуалност иск ако производството по главния иск бъде прекратено поради недопустимост на иска, същото ли е задължението на съда, когато са предявени субективно съединени искове срещу различни ответници и производството по главния иск срещу предпочетения ответник бъде прекратено поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация, същото ли е разрешението, когато производството по главния иск е прекратено от въззивния съд и е предшествано от обезсилване на първоинстанционното решение, с което този иск е бил уважен, има ли значение обстоятелството, че ищецът в исковата си молба е направил изрично волеизявление, че желае съдът да се произнесе по евентуално предявения иск и в случай, че производството по главния иск бъде прекратено. Касационното обжалване се търси при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците Държавата, представлявана от министъра на финансите и Министерството на образованието и науката не представят отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на Н. Ц. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 9 юни 2011 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени няколко иска с правно основание по чл. 224, ал. 1 КТ в общ размер от 3440 лева – 3130 лева неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 1 септември 2001 г. – 13 март 2006 г. в размер на 252 дена, 150 лева законна лихва върху дължимата сума, считано от 17 ноември 2006 г. до завеждането на иска, 160 лева разлика между изплатената и дължимата сума за ползвани 21 дена платен годишен отпуск през м. юли 2005 г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното изплащане. Цената на предявените искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Следователно цената на всеки един от предявените искове (дори общият им сбор) е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. А. Ц. от [населено място] против въззивното решение № 2471 от 29 април 2011 г., постановено по гр.д. № 3748 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: