4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 20.09. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. ч.гр.д. № 3838/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3047 от 29.02.2016 г. на К. И. Б. от [населено място], чрез назначената като служебен защитник адв. А. Г. от АК – С., против определение № 364 от 01.02.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 375/2016 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, с което като е потвърдено определение № 1188 от 14.10.2015 г., постановено по гр.д. № 632/2015 г. на Софийски окръжен съд, ГО, е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното въззивно определение по съображения, изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор, чрез адв. Г. поддържа, че по отношение на обжалваното въззивно определение са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, които попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане от 29.08.2016 г., с което частната касационна жалба е оставена без движение за отстраняване на нередовности, частният касатор е представил изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с молба вх. № 12481/30.08.2016 г., но в него не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл съдът в обжалваното определение, а се твърди, че делото е с висока правна и обществена значимост, поради което разглеждането му по същество е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно с първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, от частния касатор ищец К. Б. от [населено място] срещу ответника Л. П. от [населено място], в качеството му на председател на Върховния касационен съд, за присъждане на обезщетения за причинените му имуществени вреди в размер на 751,30 лв. и неимуществени вреди в размер на 3 000 000 лв. от непозволено увреждане/деликт/, поради недопустимост. Изложени са съображения, че исковете са недопустими поради липса на надлежна страна, тъй като съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България /К./ гражданската отговорност на ответника – председател на съд и административен ръководител е изключена. Съдът е приел, че председател на съд и административен ръководител е съдия, поел и отговорност на ръководител, която не изключва съдийските му качества и за служебните действия и постановените от съдията – административен ръководител актове отново е приложима нормата на чл. 132 К..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая частният касатор не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. В представеното от частния касатор изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следователно, за да се допусне разглеждане на частната касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационния контрол, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая, както се посочи по-горе, такъв въпрос от материално и/или процесуалноправно естество не е изведен от частния касатор. В изложението на практика се сочи, че допускането на касационно обжалване на въззивното определение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от материално или процесуално естество от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна /ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/, поради което в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът има служебно задължение да следи за допустимостта на иска, като съгласно разпоредбата на чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Именно в този смисъл е процедирал в случая въззивният съд в обжалваното определение, като е съобразил и разпоредбата на чл. 132, ал. 1 К., че при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното съставлява умишлено престъпление от общ характер. Следователно, наличието на функционален имунитет е процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв, освен ако е извършено от него умишлено престъпление от общ характер. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд в обжалваното определение. Такива искове подлежат на прекратяване от съдилищата без споровете да се разглеждат по същество, като възможността на пострадалите да получат обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни служебни действия на лицата, ползващи се с функционален имунитет, е чрез насочване на исковете срещу техните работодатели. Изключването на гражданската отговорност е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на предявения иск за непозволено увреждане срещу посочената категория лица във връзка с техните действия и актове.
Предвид изложеното, не е налице посоченото от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като съдът е приложил точно закона, съгласно действителния му смисъл, в този смисъл има трайно установена съдебна практика, която не подлежи на промяна, нито се налага евентуалното й осъвременяване с оглед изменения в законодателството или промяна в обществените условия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 364 от 01.02.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 375/2016 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, по частна касационна жалба с вх. № 3047 от 29.02.2016 г. на К. И. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: