5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 14.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1633/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. за подпомагане на С. манастир” Св. В. Г. З.” и скита „Достойно ест” в С. гора – А.” против решение №633/19.07.2010 год. по в. гр.д. № 681/2009 год. на Пловдивския апелативен съд ,с което е потвърдено решение № 579 от 03.04.2009 год. ,постановено по гр.д. № 29448/2004 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която се отхвърлят като неоснователни , предявените от касатора срещу [фирма] искове на осн. чл. 59 и чл. 86 за сума в размер на 8 855 лв., обезщетение за ползване без правно основание на складово помещение с площ от 70 кв.м. , находящо се на първи надпартерен етаж от сградата ,находяща се в[населено място], ул. „Р. Д.” №73 за периода от м. 02.2003 год. до м.11.2004 год., ведно със законната лихва от 03.12.2004 год. и за сума в размер на 5060 лв.;
в частта, в която се отхвърлят частично исковете за наем за разликата над 559,35 лв. до пълния претендиран размер от 6 450,80 лв. за периода от 12.10.2004 год. до 03.12.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 03.12.2004 год. ,
в частта, в която частично се отхвърлят претенциите за ползвана вода до пълния претендиран размер от 720 лв., за ползвана ел. енергия за периода от м. май 2003 год. до м. октомври 2004 год. за разликата до пълния претендиран размер от 5 722,61 лв. както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени частичните претенции на [фирма] на осн. чл. 79 във вр. чл. 231,ал.2 ЗЗД за заплащане на стойността на неотложни ремонтни работи в размер на 599,21 лв. за ремонт и хидроизолация за отстраняване течове от плочата,извършен през периода 01.07.-01.08.2004 год.; за основно ревизиране и подмяна на В и К инсталации, извършени през м. август 2004 год. в размер на 477,64 лв.; за изграждане на тоалетна с две клетки , извършено през м. септември – октомври 2004 год. в размер на 396,93 лв. ; за цялостно обновяване на мазилките в заведението, извършено през м. септември – октомври 2004 год. в размер на 369,07 лв. ; за подмяна на похабената и негодна подова настилка с нова, извършена през м. септември октомври 2004 год.в размер на 332,05 лв. , присъдени тези суми ведно със законната лихва, считано от 08.07.2005 год. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281т.3 ГПК.
Касаторът моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се уважат предявените от него искове с пр. осн. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД , исковете за заплащане на консумативи – ползвана вода и ел. енергия, както и да се отхвърлят уважените частични искове за заплащане стойността на посочените ремонтни работи.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Представя копие от ППВС № 1/ 28.05.1979 год. по гр.д. № 1/79 год. / по някои въпроси на неоснователното обогатяване/ , Р № 39/27.06.2005 год. на ОС[населено място] по гр.д. № 220/2004 год., Р №127/25.05.2006 год. на ВТ АС по гр.д. № 141/2006 год. и Р № 85/02.12.1968 по гр.д. № 149/1968 год.
Ответникът по касация „Т. „ ООД ,гр. Пловдив , не взема становище както по допустимостта на касационната обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче основания за допустимост на касационното обжалване . Съображенията за това са следните:
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.На следващо място следва да е посочен и обоснован поне един от критериите по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по пункт 1-ви от касационната жалба , в който се обжалва отхвърлителното решение досежно исковете по чл. 59 ЗЗД, като материалноправен въпрос касаторът е посочил този дали ответникът е ползвал процесните две складови помещения / от 70кв.м. и 40 кв.м./ , за които се претендира обезщетение и кога Ефорията е възстановила владението си върху тези две помещения.
Така формулирания въпрос има фактически , а не правен характер, каквото е изискването на чл. 280,ал.1 ГПК.
Като процесуалноправен въпрос от значение за изхода на решението в тази част касаторът е посочил необсъждането на всички доказателства по делото и по- специално , представения и приет констативен протокол № 50, том 1-ви , рег. № 5822/2007 год. на нотариус К. А..
Така формулирания въпрос представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението в тази част , което може да се обсъжда след допускане на решението до касационно обжалване, а не в производството по чл. 288 ГПК. Отделен остава въпроса, че протоколът, на който касаторът се позовава, не съдържа данни относно ползването на двете помещения от страна на ответника.
Няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280 и въпроса посочен във връзка с пункт 3-ти от касационната жалба срещу решението касаещо претенцията за заплащане на консумативни разходи за вода и ел. енергия. Въпроса „за дължимостта от страна на ответното дружество на направените от него консумативни разходи , през периода на ползване на недвижимия имот” е въпрос на доказване.
Фактически характер има въпроса по пункт 4-ти от касационната жалба в частта „дали претендираните ремонтни работи са били неотложни” ,а в частта „дали същите са били извършвани изобщо и какъв е реалния им размер” е въпрос на доказване в процеса.
Формулирането на материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това , когато такъв въпрос не е формулиран, само на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.
Правен характер има въпроса относно доказателствената сила на оспорените данъчни фактури, представени от ответното дружество [фирма] , за установяване размера на С..По отношение на този въпрос касаторът твърди, че е налице критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Съгласно възприетото тълкуване с ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК / т.4/ правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Касаторът обосновава наличието на този критерий с твърдението, че съществуващата съдебна практика е оскъдна и съществува единствено по дела от административен характер. Тази обосновка очевидно не съвпада с приетото задължително тълкуване на този критерий .Независимо от това следва да се посочи, че във връзка с разрешаването на граждански и търговски спорове съществува обилна съдебна практика относно доказателствената сила на оспорени частни документи ,които не носят подписа на страната, която ги оспорва, в която категория попадат и представените по делото данъчните фактури за вида и стойността на претендираните ремонтни работи.
С оспорването на частните документи се поставя под съмнение материалната доказателствена сила на същите . В случая с оспорването на представените данъчни фактури касаторът на практика е оспорил, че посочените в тях ремонтни работи са действително извършени и че са извършени на посочената в тях стойност. В резултат на това оспорване в тежест на ответното дружество е било да установи, че твърдяните от него по вид и стойност С. действително са били извършени.
Въззивното решение е постановено в съответствие с горното тълкуване на закона .Същото не се опира пряко на данните от представените от ответното дружество и оспорени от касатора данъчни фактури ,а е постановено въз основа на подробната им преценка и анализ на всички събрани във връзка с оспорването доказателства по делото – изслушани единични и тройни съдебно- счетоводни експертизи , свидетелски показания , писмени доказателства – граждански договор от 19.07.2004 год. , декларация от лицето Д. П. Б. и пр. В резултат на този анализ съдът е приел, че следва да бъдат признати като извършени работи по вид и стойност само по 4 от общо представени 11 броя фактури.
По изложените съображения не са налице изискванията на закона за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на това и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №633/19.07.2010 год. по в. гр.д. № 681/2009 год. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба на Е. за подпомагане на С. манастир” Св. В. Г. З.” и скита „Достойно ест” в С. гора – А.”. Вх. № 4879/25.08.2010 год.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: