4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 23.07.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2568/2019 год.
Производството е по чл.274, ал.2 и по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. Т. К., чрез адв. П. М., срещу определение № 435 от 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 379/2018 г. на Бургаския апелативен съд. С това определение е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 1634/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 998/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му да бъде конституирана КПКОНПИ като трето лице – помагач по делото и без разглеждане частната му жалба срещу определение № 1634/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 998/2017 г. на Бургаския окръжен съд в останалата му част, постановена по реда на чл.140 ГПК, с която съдът е приел за разглеждане предявените в производството искове, допуснал е до разпит при режим на довеждане трима свидетели на ищеца, оставил е без уважение доказателствените му искания за прилагане на други съдебни производства и за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, допуснал е извършването на съдебно – медицинска психологическа експертиза и е указал на страните да посочат въпросите към нея в двуседмичен срок, обявил е доказателствените искания и въпросите, по които ще се произнесе в насроченото с определението открито съдебно заседание.
В жалбата се съдържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Излагат се подробни оплаквания за наличие на основание за отвод на първоинстанционния съд, който постановил в хода на процеса прекратително определение, отменено по пътя на инстанционния контрол. Жалбоподателят пространно развива съображенията си за наложителността от конституиране в производството на КПКОНПИ като трето лице – помагач по делото. Отправя искане за отмяна на въззивното определение и конституиране по реда на чл. 219 ГПК на ТД КОНПИ-Б. и на „СИБАНК“ АД като трети лица – помагачи по делото. Жалбоподателят поддържа също, че е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до С., поради липса на съдебна практика относно материалноправните отношения между КПКОНПИ и ищеца и допуснато нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧ спрямо него.Към жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на III г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба в частта, насочена срещу определението на апелативния съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 1634/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 998/2017 г. на Бургаския окръжен съд, подлежи на разглеждане по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Същата е подадена в срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, редовна е и е допустима, като насочена срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Частната жалба в частта, насочена срещу определението на апелативния съд в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 1634/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 998/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му да бъде конституирана КПКОНПИ като трето лице – помагач по делото подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Същата е подадена в срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, но е недопустима, като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. Поради това в тази й част следва да се остави без разглеждане.
Съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане подадената пред него частна жалба на Р. Т. К. , Бургаски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащо на самостоятелно обжалване определение, с което в закрито заседание по чл. 140, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните, направени в исковата молба и в отговора на молбата.
Обжалваното определение в тази му част е правилно.
Постановените от първоинстанционните съдилища определения могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл. 274, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т. 2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че постановеното в подготвително заседание по чл. 140, ал. 1 ГПК определение, с което е отказано допускане на доказателства, не е сред двете категории определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, за които е предвиден касационен контрол. Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а подготвя неговото движение, поради което не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че със същото е отказано допускане на доказателства, не е аргумент за самостоятелното му обжалване, тъй като евентуалните нарушения на закона при преценката за неотносимост и недопустимост на поисканите доказателства могат да бъдат релевирани по повод обжалване на бъдещото решение по съществото на спора. Процесуалният закон не съдържа изрична разпоредба, уреждаща право на страните да подават частни жалби срещу определението по доказателствата, което изключва и обжалването в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. В Раздел II на Глава 13 ГПК са уредени правилата за разглеждане на делото, а правилата за обжалване на постановените от съда определения са предмет на самостоятелна правна уредба в Глава 21 ГПК. След като постановеното от първата инстанция определение не отговаря на условията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, правилно въззивният съд го е счел за необжалваемо и е оставил без разглеждане подадената срещу него частна жалба, прекратявайки образуваното по жалбата недопустимо въззивно производство.
С останалата част от определението въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд в частта, с която не е допуснато конституиране на КПКОНПИ като трето лице помагач по делото.
Съгласно т. 9а от Тълкувателно решение № 1 по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Определението не е преграждащо развитието на производството по делото, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес, нито е от кръга на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна касационна жалба на Р. Т. К. срещу определение № 435 от 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 379/2018 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 1634/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 998/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта , постановена по реда на чл.140 ГПК досежно произнасянето по доказателствените искания на страните.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на Р. Т. К. срещу определение № 435 от 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 379/2018 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е оставена без уважение частната му жалба на Р. К. срещу определение № 1634/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 998/2017 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му да бъде конституирана КПКОНПИ като трето лице – помагач по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. 2568/2019 г., по описа на ВКС, III г. о. в тази част.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: