О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 24.07.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 2749 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Г. С. Б., чрез адв. Д. Г., против определение № 62/08.03.2018 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 745/2018 г., с което производството по делото е прекратено.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно.
Насрещната страна [фирма], чрез юрисконсулт С. М., е изразило становище за неоснователност на частната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е допустима, разгледана по същество, е неоснователна и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Гражданско дело № 745/2018 г.по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение, е образувано по молба за отмяна, подадена от Г. С. Б. против въззивно решение СГС от 24.10.2017 г. по гр.д. № 8452/2017 г., както и потвърденото от него решение на първостепенния Софийски районен съд.
Молбата е оставена без разглеждане по съображения, че се основава на ново обстоятелство, което не е ново, а е обсъдено от въззивния съд в решението, чиято молба се желае. Посочено е още, че когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Определението като краен резултат е правилно.
Молбата за отмяна се основава на твърдение за ново обстоятелство, което двете инстанции, произнесли се по съществото на спора не са разгледали. Дали действително твърдяното в молба обстоятелство е ново по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е въпрос по същество, а не по допустимост..
В случая обаче страната твърди, че въззивният съд при решаване на делото е приложил неточно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, според който общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ. Твърди се, че поради изложеното, за [фирма] не е възникнало потестативно право едностранно да извърши корекция в сметките за потребена електрическа енергия от молителя Г. Б.. Според молителя изложеното съставлява „ново обстоятелство“ по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът сам квалифицира молбите, с които е сезиран – твърденията, които по съществото си за неточно приложение на закона, необоснованост във фактическите изводи, необсъждане на всички релевантни обстоятелства, са за неправилност на постановеното решение, независимо от квалификацията, дадена от страните – терминологично или с посочване на правна норма. Недопустимо е страната да заобиколи закона, като определя оплакванията си за неправилност като нови обстоятелства по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, необсъдени от съда по съществото на спора
В производството по чл. 303 ГПК съдът не преценява валидността и допустимостта на влезлия в сила съдебен акт, нито правилността на фактическите и правни заключения на съда. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол и защита също срещу решения, които са неправилни, но само поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК; извън тях, молбите са недопустими.
В заключение, обжалваното определение е правилно. То следва да бъде оставено в сила.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на насрещната страна сторени по делото съдебноделоводни разноски – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лв.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/08.03.2018 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 745/2018 г.
ОСЪДЖА Г. С. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], със съдебен адресат адв. Д. Г. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, да заплати на [фирма] сумата в размер на 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: