1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 26.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 445 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 256 от 23.10.2017 г. по в. гр. д. № 229/2017 г. на Добричкия окръжен съд е отменено решение № 1305/27.12.2016 г. по гр. д. № 2870/2014 г. на Добричкия районен съд и са отхвърлени предявените от М. М. А. искове: 1. по чл.76 ЗН за установяване относителната недействителност на продажбата по нотариален акт № 86/2008 г., извършена от М. М. А., В. Д. М. и К. Д. М. в полза на ЗК [населено място], с предмет нива с площ 49,996 кв. м., съставляваща имот №015022 по КВС на [населено място], [община] и 2. по чл.69, ал.1 ЗН за делба на описаната нива между всички наследници на общия наследодател М. М. А..
Въззивният съд е приел, че процесната нива е възстановена с решение № 62 /27 от 14.04.1994 г. на ПК Д. в полза на наследниците на М. М. А.. Само част от тези наследници – М. М. А., В. Д. М. и К. Д. М., са признати за собственици на нивата с констативен нотариален акт № 80, т.IX-с, дело № 2716/1996г. на нотариус Ю.Д., издаден по документи на основание чл.483 ГПК /отм./, след което с № 86, т.X., рег. 20609, н.д. № 2377/2008 г. на помощник нотариус Св.С. са я продали на Земеделска кооперация [населено място]. С факта на снабдяването с констативния нотариален акт от 1996 г. неговите титуляри са заявили промяна на намерението си за своене на имота и трансформиране на държането на частите на останалите наследници във владение. Тези техни действия обаче не са доведени до знанието на останалите наследници, затова не може да се приеме, че към момента на осъществяване на продажбата от 2008 г. те били собственици на имота по давност. Констативните нотариални актове не са подлежали на вписване съобразно действащата към 1996 г. редакция на чл.112, ал.1, б.“а“ на ГПК, а и останалите наследници не са длъжни да правят непрекъснато справки в книгите за вписвания. Сключването на договори за наем през периода 2002 – 2008 г. и получаването на наема единствено от М. А. представлява действие на управление на общия имот и не е достатъчно, за да се приеме, че владението е противопоставено на останалите наследници, тъй като то не е манифестирано пред тях. Затова към момента на продажбата от 2008 г. продавачите М., В. и К. не са били единствени собственици на процесния имот. Сделката има вещен транслативен ефект само за тяхната наследствена 1/5 ид. част от нивата.
Другите 4/5 ид. части обаче са станали собственост на кооперацията въз основа на кратката петгодишна придобивна давност. Кооперацията е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като е установила владение на имота на годно правно основание и не е знаела, че праводателите й не са изключителни собственици на имота. Сделката, от която черпи права кооперацията, не е относително недействителна по смисъла на чл.76 ЗН, тъй като се касае за разпореждане на част от наследниците с единствения имот на общия наследодател и следователно е налице хипотезата на чл.212 ЗЗД – продажба на наследство. В тази хипотеза чл.76 ЗН не намира приложение. Освен това кооперацията не е знаела за правата на другите наследници, тъй като при закупуването на нивата праводателите й са се легитимирали с нотариален акт като изключителни собственици на процесния имот. От закупуване на имота през 2008 г. до предявяване на иска по настоящото дело през 2014 г. е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.2 ЗС петгодишен давностен срок.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от две групи лица: от ищеца М. М. А. и от ответниците Ф. М. А., Н. М. А. и Б. М. А..
Жалбоподателят М. М. А. счита за неправилен извода на съда, че с издаването на констативния нотариален акт от 1996 г. неговите титуляри са заявили намерение за завладяване на частите на останалите наследници. Освен това се позовава на т.1 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като счита за неправилен извода на съда, че ответната кооперация е придобила имота по давност.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така:
1.Длъжен ли е въззивният съд, при направени оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първата инстанция, да посочи в доклада си дали са налице такива нарушения;
2. Знаели ли са останалите наследници за констативния нотариален акт от 1996 г. и за продажбата от 2008 г. и от кой момент са узнали;
3. Кои релевантни факти от делото имат значение.
В касационната жалба на ответниците Ф. М. А., Н. М. А. и Б. М. А. се развиват оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и за неправилно прилагане на материалния закон. Според жалбоподателите чл.212 ЗЗД е неприложим в настоящия случай, поради което неправилно е отхвърлен искът по чл.76 ЗН, към който жалбоподателите са се присъединили. Считат, че не са налице предпоставките на чл.70, ал.1 ЗС за придобиване на процесния имот с кратката придобивна давност.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Ако наследството се изчерпва само с един имот и един от сънаследниците се е разпоредил с цялото наследствено имущество в полза на трето лице извън кръга на наследниците, приложима ли е разпоредбата на чл.212 ЗЗД до размера на идеалната част на продавача;
2.Ако единственият наследствен имот може да се обособи в няколко самостоятелни обекта на правото на собственост, може ли към него да се прилага разпоредбата на чл.212 ЗЗД.
Поддържа се и основанието „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, редакция след измененията с ДВ бр.86/2017 г.
Ответниците М. М. А., В. Д. М. и К. Д. М. оспорват касационната жалба на М. М. А.. Считат, че изложението към нея няма необходимото съдържание и не възникват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ЗК [населено място] оспорва жалбата на Ф. М. А., Н. М. А. и Б. М. А.. Счита, че правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК се поставят за първи път пред касационната инстанция, което е недопустимо, а освен това не е посочена практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която въззивното решение противоречи. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложените от съда мотиви, свързани с чл.212 ЗЗД, са в съответствие с т.1 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба и свързания с него иск по чл.76 ЗН, за които не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска.
По жалбата на М. М. А.:
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси е за доклада на въззивната инстанция. Този въпрос е разрешен в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. В него е прието, че въззивният съд не извършва доклад по делото по чл.146 ГПК. Той не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Даденото задължително тълкуване на поставения въпрос изключва възможността той да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно от това поставеният въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е предопределил резултата по делото. Промяната на резултата във въззивната инстанция се дължи на даденото от нея тълкуване на материалния закон, а не на процесуални нарушения в първата инстанция, които не са били отстранени.
Вторият и третия въпрос са фактически – дали останалите наследници са знаели за констативния нотариален акт от 1996 г. и за продажбата от 2008 г. и от кой момент са узнали, както и кои факти са релевантни за спора. Тези въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касационното обжалване се допуска по правен, а не по фактически въпрос.
По жалбата на Ф. М. А., Н. М. А. и Б. М. А.:
Първият от поставените въпроси се свежда до това дали чл.76 ЗН, вр. чл.212 ЗЗД се прилага и в случаите, при които един от наследниците продаде единствения наследствен имот. Според жалбоподателите само разпореждането с идеалната част на сънаследника продавач представлява продажба на наследство, а в останалата част чл.212 ЗЗД не намира приложение, тъй като разпореждането се извършва с чуждите идеалните части. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор, тъй като е определил извода на съда, че разпоредителната сделка от 2008 г. има характер на продажба на наследство – чл.212 ЗЗД. Оттук е направен и решаващият извод, че в този случай чл. 76 ЗН не намира приложение и съответно – че владението, упражняваното от приобретателя ЗК [населено място], е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като е установено на годно правно основание. Тези изводи на въззивния съд обаче са в съответствие с практиката на ВКС – както с ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС, което в тази част не е изгубило сила, така и с т.1 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В практиката на ВКС има и съдебни решения, които разясняват как следва да се разбират постановките на тълкувателните решения. В решение № 95 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6322/2007г., IV г. о., се приема, че разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима както при прехвърляне на идеални части от наследствен имот, така и при прехвърляне на цял имот, в случаите, когато наследството включва няколко имота. Когато наследствената маса се състои само от един имот, разпоредбата на чл. 76 ЗН не намира приложение. В този случай се счита, че актът на възмездно разпореждане – изцяло или отчасти, с наследствения имот, представлява продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД. В същия смисъл са и решение № 228 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 45/2011 г., II г.о., решение № 110 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 825/2016 г., II г.о. На следващо място – владението, основано на относително недействителна по смисъла на чл.76 ЗН сделка, е недобросъвестно – в този смисъл е решение № 221 от 13.01.2014 г. по гр. д. № 2033/2013 г. на ВКС, I г.о. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение е в съответствие с тази практика на ВКС, поради което не са налице условия по чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Няма колебание в практиката на ВКС, че преценката дали в наследството е останал само един имот се извършва според състоянието на имота към момента на откриване на наследството, а не с оглед бъдещото му обособяване на няколко отделни имота.
При този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника ЗК с.О вчарово сумата от 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2017 г. Жалбоподателят М. М. А., ищец по предявения иск, следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв. на адвокат Т. А. Т., особен представител по чл.47, ал.6 ГПК на ответниците М. А., В. М. и К. М.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 от 23.10.2017 г. по в. гр. д. № 229/2017 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. А. със съдебен адрес [населено място], пл.“С.“ №5, ет.10, офис 1008, адв.Е. В.; Ф. М. А., с.Ф.Д., ул. Ч., № 16; Н. М. А., [населено място], [община] и Б. М. А., [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап. 7 да заплатят на Земеделска кооперация „О.“, [населено място], [община], сумата от 500 лв. разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА М. М. А. със съдебен адрес [населено място], пл.“С.“ №5, ет.10, офис 1008, адв.Е. В. да заплати на адвокат Т. А. Т. от Д., [населено място], [улица], ет.1, кантора 4, сумата от 300 лв. на основание чл.47, а.6 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: