– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
гр. София 27.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.12.2016 (седми декември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3568 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3926/21.06.2016 година, подадена от Д. Х. Ц., срещу решение № 150/09.06.2016 година на Окръжен съд Добрич, постановено по в. гр. д. № 163/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Добрич е потвърдил първоинстанционното решение № 15/02.02.2016 година на Районен съд Тервел, постановено по гр. д. №145/2015 година, с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. Ц. срещу Б. Б. А. и Г. М. А. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8280.00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от реализирани доходи от рента за стопанските 2008 година, 2009 година, 2010 година, 2011 година и 2012 година от нива с площ от 36.000 декара, представляваща имот №*******, по плана за земеразделяне на [населено място], [община], местността „Л.”, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 09.04.2015 година до окончателното плащане. В касационната си жалба Д. Х. Ц. излага твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, като иска отмяна на същото и постановяване на ново, с което предявеният срещу Б. Б. А. и Г. М. А. иск да бъде уважен така както е предявен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК
Ответниците по касационната жалба Б. Б. А. и Г. М. А. са подали отговор на същата с вх. № 4885/04.08.2016 година, с който са изразили становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 150/09.06.2016 година на Окръжен съд Добрич, постановено по в. гр. д. № 163/2016 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
Д. Х. Ц. е бил уведомен за обжалваното решение на 16.06.2016 година, а касационната му жалба е с вх. № 3926/21.06.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Добрич е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 10.03.2008 година, оформен с нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 110/2008 година на Д. П.-нотариус с район на действие района на Районен съд Тервел, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, Б. Б. А. е закупил от Х. Х., Е. Й., Н. Д. и С. Х. посочения по-горе недвижим имот, като го е придобил в съпружеска имуществена общност с Г. М. А.. На 18.03.2008 година Б. Б. А. сключил договор за аренда на имота с Г. С. И., в качеството му на [фирма] [населено място]. По този договор Б. Б. А. е получил арендни вноски за стопанските 2008/2009 година, 2009/2010 година и 2010/2011 година в размер на по 1080.00 лева или общо 3240.00 лева и за стопанска 2011/2012 година в размер на 2880.00 лева. Общата сума на получените арендни вноски е 6120.00 лева. Д. Х. Ц. е предявил срещу страните по договора за покупко-продажба иск с правно основание чл. 4а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗПЗЗ (отменен към сегашния момент), който първоначално е бил отхвърлен с решение № 30/19.05.2009 година на Районен съд Тервел, постановено по гр. д. № 162/2008 година. Това решение е било отменено с решение № 43/27.02.2012 година на Окръжен съд Добрич, постановено по в. гр. д. № 791/2011 година като Д. Х. Ц. е бил обявен за купувач на имота по договора за покупко-продажба от 10.03.2008 година, оформен с нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № 110/2008 година на Д. П.-нотариус с район на действие района на Районен съд Тервел, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара вместо Б. Б. А., при условие че в едномесечен срок от влизане в сила на решението заплати на Б. Б. А. сумата от 11 520.00 лева. Това е направено в срок като на 09.08.2012 година Б. Б. А. и Г. М. А. са предали имота на Д. Х. Ц..
Във връзка с така установената фактическа обстановка съставът на Окръжен съд Добрич е приел, че потестативното право на изкупуване по чл. чл. 4а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗПЗЗ (отменен към сегашния момент) се реализира по съдебен ред, чрез предявяването на конститутивен иск, с който се иска от съда да установи съществуването на правото и да постанови следващата се от това промяна в гражданско правните отношения. Решението, с което този иск се уважавал имало конститутивно действие и променяло правоотношението занапред като прехвърляло собствеността от купувача по договора върху ищеца по иска. То било юридическият факт, който прекратявал договорното продажбено отношение с купувача и пораждал продажбено правоотношение с ищеца при изпълнение на възложеното със същото решение задължение на ищеца да заплати цената по договора на заместения купувач или на продавача (в случай че задължението по договора още не е изпълнено), с последици от неизпълнението-обезсилване на съдебния акт по право, т. е. възстановяване на договорното продажбено правоотношение. Затова конститутивното решение, а не договорът било основанието за придобиване на собствеността от ищеца от момента на влизането му в сила, а не от момента на сключването на договора. Материалните блага от имота принадлежали на собственика му, но в случая за Д. Х. Ц. не се легитимирал като такъв за процесния период, тъй като конститутивното решение, с което е обявен за купувач имало действие занапред. До влизането в сила на решението, с което се прекратявало договорното продажбено правоотношение с Б. Б. А. и се пораждало продажбено правоотношение с Д. Х. Ц., Б. Б. А. и Г. М. А. се явявали легитимирани да ползват имота.
Във връзка с тези мотиви на състава на Окръжен съд Добрич в изложението си по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК Д. Х. Ц. е поставил правния въпрос за това от кой момент настъпва промяната на правото на собственост при упражнено право на изкупуване по чл. 4а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗПЗЗ (отменен към сегашния момент)-от момента на сключването на договора или от момента съдебното решение и заплащане на дължимата сума. Твърди, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на касационно обжалване като се позовава на решение № 2762/06.12.1965 година, постановено по гр. д. № 1736/1965 година на ВС, І г. о. В случай, че бъде прието, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване то иска същото да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Преценявайки посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Добрич. Посоченото от Д. Х. Ц. съдебно решение е постановено при действието на ГПК (отм.) и то по конкретен спор, поради което не може да обоснове наличието на посоченото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл са и указанията по т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Освен това същото не е в твърдения от Д. Х. Ц. смисъл. В него е посочено, че с изкупуването съсобственикът ищец придобива правата, които по нотариалния акт е бил придобил купувачът. Ако купувачът още не е изплатил напълно цената на недвижимия имот или не е изпълнил към продавача други задължения по сделката, лицето, което изкупува имота и встъпва в правата на купувача при действително уговорените условия, следва да поеме и задълженията, които купувачът още не е изпълнил към продавача. Наред с това изкупуващият следва да заплати на купувача всичко, дадено в изпълнение на продажбата. Това следва от разпоредбата на закона, че изкупуващият замества изцяло купувача при условията на сделката, а това значи, че е длъжен да възстанови на купувача даденото срещу имота. Следователно изкупуващият ще встъпи в сделката, т. е. ще придобие за себе си правата по нея само ако заплати на купувача даденото от него по сделката и поеме към продавача още неизпълнените задължения към продавача. По този начин изкупуващият остава приобретател по сделка като че ли купувачът въобще не е бил страна по нея. От така посочените мотиви е видно, че съдът е приел, че правото на съсобственика да изкупи вещта е реализирано от момента, в който искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е бил уважен и решението по него е влязло в законна сила и от този момент съсобственикът встъпва в правата на купувача по договора. Затова от този момент той трябва да поеме и изпълнението на онези задължения на купувача към продавача, които още не са изпълнени. По този начин изкупуващият съсобственик замества купувача като страна по договора. Както е посочено в решението обаче тази последица настъпва едва след влизане в сила на съдебното решение по чл. 33, ал. 2 от ЗС и изпълнението на задължението за заплащане на дължимата се поради изкупуването сума от изкупуващият съсобственик. С това решение не е даван изричен отговор на въпроса дали промяната на правото на собственост при упражнено право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС-от момента на сключването на договора или от момента съдебното решение и заплащане на дължимата сума, но от съдържащите се в него мотиви е видно, че съдът приема, че изкупуващият съсобственик замества купувача само при осъществяване на определените за това предпоставки, като действието на това заместване е за в бъдеще, а не от момента на сключване на договора. Поради това посоченото от касатора решение № 2762/06.12.1965 година, постановено по гр. д. № 1736/1965 година на ВС, І г. о. не може да обоснове и съществуване на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Добрич, макар и да се включва сред посочените в т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС актове при които това е възможно. В случая обаче това решение и обжалваното въззивно такова не разрешават по противоречив начин един и същи правен въпрос.
Цитираното по-горе решение № 2762/06.12.1965 година, постановено по гр. д. № 1736/1965 година на ВС, І г. о. е постановено по отношение на разпоредбите на чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от ЗС. Последните обаче са аналогични на тези по чл. 4а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗПЗЗ (отменен към сегашния момент), поради което установената по първите текстове съдебна практика намира приложение и по отношение на вторите. По отношение на разпоредбите на чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от ЗС е налице установена съдебна практика съгласно която изкупуващият съсобственик встъпва в правата на купувача по договора ако е налице влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС, като това встъпване обаче е под условие, че в определения в чл. 33, ал. 3 от ЗС срок бъде заплатена дължимата се поради изкупуването сума. Срокът по чл. 33, ал. 3 от ЗС започва да тече от момента на влизането на решението по чл. 33, ал. 2 от ЗС в сила, поради което моментът в който това става е и моментът, в който изкупуващият съсобственик встъпва в правата на купувача по договора като придобива правото на собственик върху съответната идеална част от имота. При това, тъй като чл. 33, ал. 2 от ЗС предвижда, че заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия той не само встъпва в правата на купувача, а и замества последния като страна по договора и трябва да изпълява онези негови задължения към продавача, които не са изпълнени към момента на заместването. За тези задължения изкупуващият съсобственик може да носи отговорност едва от момента на заместването, но не и за предшестващото им неизпълнение от страна на купувача. Съсобственикът ще носи отговорност за тях, доколкото по силата на упражненото си право на изкупуване е заместил купувача като страна по договора и последният вече не е такава страна. Отговорността на съсобственика за задължения възникнали преди осъществяването на правото на изкупуване се основава не на обратното действие на съдебното решение, с което това право е признато, а на факта на заместването на купувача като страна по договора. В този случай като е посочено и в чл. 102 от ЗЗД заместващият отговаря за задълженията на заместения, а последният се освобождава от отговорност към кредитора. Това действие обаче настъпва от момента на осъществяването на заместването в дълг и има действие за в бъдеще. След като съсобственикът не може да бъде държан отговорен за неизпълнение на задълженията на купувача, преди заместването му то той не може да придобива и правата по договора към един по-ранен момент, а именно този на сключване на договора. Настоящият състав на ІV г. о. на ВКС намира, че не са налице основания за изоставяне или осъвременяване на тази практика, а и такива не са обосновани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Д. Х. Ц.. Поради това не са налице и предвидените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Добрич.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 150/09.06.2016 година на Окръжен съд Добрич, постановено по в. гр. д. № 163/2016 година по подадената срещу него от Д. Х. Ц. касационна жалба с вх. № 3926/21.06.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150/09.06.2016 година на Окръжен съд Добрич, постановено по в. гр. д. № 163/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.