О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4380 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 8525 от 21.09.2018 г., подадена от С. П. Л., чрез адвокат М. Н. от АК-Велико Т. против въззивно решение № 319 от 20.07.2018 г. по в.гр.д. № 426/2018 г. на ОС – Велико Търново. С него е потвърдено решение № 42 от 28.03.2018 г. по гр.д. № 686/2014 г. на РС-Павликени, с което е допусната делбата на съсобствено между С. П. Л. и Н. К. Л. дворно място – УПИ ****, в кв. **** по плана на [населено място], ведно с построените в него къща и стопанска постройка, при квоти по 1/2 идеална част; отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от С. П. Л. против Н. К. Л. иск за делба на магазин със склад, с площ в настоящия момент от 108.77 кв.м, част от партерен етаж на пететажен жилищен блок, разположен в УПИ ****, кв. **** по плана на [населено място], при посочени в акта граници (първоначално с площ от 164.07 кв.м, но през 2005 г. бил обособен зоомагазин, с площ от 55.30 кв.м, с който страните се разпоредили; лек автомобил, марка „Л.“, модел „З.“, тъмночервен цвят, ДК [рег.номер на МПС] , рама № Z.; витрини с бели стъкла, с размери д. 0.90м/в. 2м/ш. 0.40 м – 4 броя с алуминиев профил и бели стъкла, производство България; витрина с бели стъкла, с размери д. 0.60 м/в. 2 м/ш. 0.35 м.- 1брой, с алуминиев профил и бели стъкла, производство България ; витрина с бели стъкла, с размери д. 0.50 м/в. 2 м/ш. 0.35 м. – 1 брой, с алуминиев профил и бели стъкла, производство България; офис и магазин оборудване – секции, с бежов цвят – 2 броя, с размери – 0.80 м д/2 м в., ПДЧ, производство България; 2 броя сини бюра и 1 син ъгъл, ПДЧ, производство България; малка метална каса; рафтове за телевизори – 5 броя, в цвят – бяло и синьо, с размери д. 1.20 м/в. 1.80/ 2.00 м, производство България; рафтове за прахосмукачки – 10 броя, с размери д. 1.20 м, цвят бяло/червено; рафтове за печки, котлони, абсорбатори – 3 броя, с размери – д. 1.30 м / в. 1.37 м; 5 бр с д. 1.30 м/ в. 1.27 м; компютър – 1 брой, сив цвят; компютър – 1 брой, черен цвят; монитор – 2 броя, син/черно; принтер – О. – 1 брой; принтер „Самсунг“ 1750, сив; принтер „Самсунг“ S.; мултифункционално устройство; хладилник „Беко“, бял, с размери 1.80 м/2 м.; мотофреза, с бензинов двигател; комплект ходови колела, браздири, плуг, метал, производство България; туристическо ремарке – цвят кафяв, метално, производство България; климатици – 2 броя, колони „М.“, бял/жълт – климатици, модел W.-48AR, производство Китай; рафтове метални – 0.90м/1.96 м/в. – 3 броя, ПДЧ, бежов, и метална конструкция, производител България; рафтове метални – 2 броя, с размери ш. 0.95 м/в., 2 м, ПДЧ, бежов, и метална конструкция, производител България; рафтове – 6 броя бяло /бежово – 0.90 м / 2 м., ПДЧ, бежов и метална конструкция, производител България; бюро за компютър – 1 брой, кафяво; рафт метал, бял цвят, ш. 2.90 м / в. 1.65 м.; телефон с факс, черен цвят, марка „Самсунг“ – 1 брой; рафт метал тъмнокафяв – 2 броя, с размери д. 1 м, /в. 1.40 м, и С. П. Л. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева върху отхвърлената част от иска.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която делбата не е допусната относно описани в решението магазин със склад и движими вещи, да бъде отменено като неправилно и предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Ответникът по касация Н. К. Л. е подал отговор на касационната жалба, като възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, въззивният съд е приел, че по отношение на процесните магазин със склад и движими вещи, посочени във въззивното решение, не следва да се допуска делба, тъй като са индивидуална собственост на ответника.
Съдът е разгледал иск на С. П. Л. срещу Н. К. Л. за делба по чл. 34, ал. 1 ЗС, във фазата по допускане, в частта относно подробно описаните в исковата молба магазин със склад, находящ се в [населено място] и движими вещи, придобити от тях през времето на брака им, прекратен с решение, постановено по гр.д. № 561/2014 година на Районен съд – Павликени. Страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 22.07.1984 г., е прекратен с развод с влязло в сила на 07.11.2014 година решение № 197 от 07.11.2014 година на Районен съд – Павликени по гр.д. № 561/2014 година. Процесните имот и движими вещи са придобити по време на брака. С решение на ВКС № 80 от 01.06.2017 година по гр.д. № 3812/2016 година, ГК, І ГО, постановено по друг спор между страните във връзка с придобит по време на брака им на името на С. Л. апартамент в [населено място], е прието, че от началото на месец март 2004 г. до датата на прекратяването на брака през 2014 г. страните са били в трайна, продължителна и окончателна фактическа раздяла, продължила повече от 10 години, която изключва съвместният им принос в придобиването на придобитото от всеки един от тях по време на раздялата им имущество. Ето защо придобитото след м. март 2004 г. следва да се зачита за индивидуална собственост на бившите съпрузи. В този смисъл са твърденията на самата ищца в производството по предявения от нея иск по приложеното гр.д.№ 1092/2014 г. на ВТОС. Запазилите се и продължили във времето взаимоотношения между страните във връзка с упражняваната от тях търговска дейност са без значение за последиците от фактическата им раздяла като съпрузи. Процесните магазин със склад и лек автомобил са закупени от ответника от [община] на 02.03.2005 г. Колкото до останалите движими вещи, видно от техния характер, болшинството са за целите на осъществяваната от страните търговска дейност; мотофрезата не съществува; туристическото ремарке е подарено преди години на приятел на страните в [населено място]; за всички вещи липсват каквито и да било доказателства, че са придобити от страните в режим на СИО. Тъй като магазинът и движимите вещи не са придобити със съвместните усилия на страните като съпрузи за нуждите и благополучието на семейството, то същите не са СИО, а са индивидуална собственост на ответника. Тази постановка е и в съответствие с ТР № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС. Съвместното разпореждане от двете страни с обособения по-късно от имота зоомагазин не изключва правото на индивидуална собственост на ответника върху магазина. Поставените от жалбоподателката въпроси относно произхода на средствата за него, респективно – трансформацията на лично на ответника имущество, биха имали значение само ако магазинът е СИО, какъвто в случая той не е.
В представеното изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с позоваване на следната практика на ВКС: Решение № 581 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1329/2009 г., I г.о.; Решение № 118 от 16.02.2007 г. на ВКС по гр.д. № 1226/2005 г., II г.о.; Решение № 1124 от 19.10.2007 г. на ВКС по гр.д. № 1281/2006 г., II г.о.; Решение № 242 от 4.04.1989 г. на ВКС по гр.д. № 144/1989 г., II г.о., Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС:
(1) „Необходимо ли е да се доказва личен принос и произход и трансформация на средства по отношение на имущество, придобито по време на брака, но при установена фактическа раздяла в друго производство по отношение на жилищен имот? При установяване в делбено дело на лично имущество или придобито по време на брака само фактическата раздяла ли е от значение за изхода по спора?“;
(2) „Фактическа раздяла между съпрузите, установена в друго производство между страните, но за друг период от време, и за жилищен имот, задължителна ли е за съда при последващи процеси за друго имущество и за друг по-късен период от време?“;
(3) „Необходимо ли е да се доказва личен принос и произход на средства относно придобиване на имущество по време на фактическа раздяла на страните, но по време на брака им?“;
(4) „Фактическата раздяла между съпрузите единствен критерии ли е за определяне на имущество, придобито по време на брака, като индивидуална собственост?“;
(5) „Придобиване на имот, по време на брака, но по време на настъпила фактическа раздяла, единствено основание ли е, за да се приеме, че имотът не е съсобствен междсу съпрузите и да се отхвърли иска за делба?“;
(6) „При наличието на фактическа раздяла може ли да се приеме, че другият съпруг, който не е страна по сделката, има принос в придобиването на имота това следва ли да се установи в делбеното дело?“;
(7) „За да се позове на фактическа раздяла в делбеното производство съдът следва ли да я установи към датата на придобиване на делбеното имущество, за да се приеме, че имотът е лична собственост на съпруга, който го е придобил по документ за собственост?“;
(8) „Как трябва да се процедира по отношение на имот, придобит по време на брака, докато страните са били разделени, но са имали икономически взаимоотношения по между си?“;
(9) „Разпореждането на двамата съпрузи с обособена част от процесния имот без правно значение ли е за допускане до делба на процесния магазин?“;
(10) „Допустимо ли е в делбено производство само на основание релевирано възражение, че даден имот не е съсобствен, съдът да отхвърли претенцията за делба или е необходимо предявяване на установителен иск по чл.21 от СК, който ще е обуславящ по отношение на решението по чл.344 от ГПК ?“;
(11) „Решението на ВКС поставило ли е времеви рамки на придобиването на вещи при условие на СИО между страните? Същото задължително ли е за съда като времева рамка на придобиване на имущество или е следвало да се събират нови доказателства?Всичко придобито след 2004 г от съпрузите, представлява ли СИО, или индивидуална собственост?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като не формулираните от касаторката правни въпроси не са обусловили крайните изводи на въззивния съд по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. Въпрос № 1 се състои от два подвъпроса, вторият от които не е бил разгледан от съда. Относно първия подвъпрос съдът е взел предвид мотива на първоинстанционния съд, позовал се на решение по друго дело относно вещи, различни от процесните, но между настоящите страни, е прието, че фактическата раздяла на страните – бивши съпрузи е от 2004 г. до прекратяването на брака им с развод през 2014 г., но е изложил и собствени мотиви, че от доказателствата по настоящото дело също се установява, че между страните е била налице фактическа раздяла в горепосочения период, през който са били придобити процесните вещи, относно които искът за делба е бил отхвърлен.
Всички въпроси се свеждат до следното обобщено питане от значение за решаващите изводи на съда: „Счита ли се за оборена презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК относно съвместния принос, съответно налице ли е лична собственост на единия от съпрузите, когато по възражение на ответника в делбеното производство се установи, че вещното право е придобито на възмездно правно основание по време на брака, но в рамките на трайна фактическа раздяла между съпрузите?“. Съдът възприема положителен отговор на въпроса поради съответствието му със следната практика на ВКС относно:
– трайната фактическа раздяла, изключваща съвместния принос по чл. 21, ал. 2 СК, която практика е основана на ТР № 35 от 14.06.1971 г., ОСГК на ВС (което няма задължителен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, тъй като е прието при действието на чл. 52, ал. 1 ЗУС (отм.)): Решение № 43 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 802/2012 г., II г.о.; Решение № 80 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3812/2016 г., I г.о.;
– предявяване с правоизключващо възражение на претенцията да се установи липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК, а не само с иск: Решение № 88 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015 г., II г.о., в което е прието, че е допустимо претенцията да се установи частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК да се предяви с възражение в делбата, и по арг. за по-силното основание, тъй като делбеното производство е особено производство по конститутивен иск, същата постановка е приложима и спрямо възможността правото по чл. 21, ал. 4 СК да се предяви с възражение в делбата (така – постановени по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) Решение № 186 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 929/2008 г., III г. о. и Решение № 112 от 21.04.2009г. на ВКС по гр.д. № 525/2008 г., IV г. о.; Решение № 366 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 64/2012 г., I г.о.; Решение № 13 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3888/2015 г., III г.о.
Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1071/2011 г., IV г.о., цитирано в касационната жалба, няма отношение към проблема за статута на имот, придобит по време на фактическата раздяла. Постановено е преди ТР № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК и не е в смисъла на ТР. Постановеното с него, че след като имотът е придобит на името само на единия от съпрузите, то не е допустимо да се изследва трансформация в полза на другия е отречено с ТР, съгласно чиито мотиви независимо от това на чие име е придобита вещта (имотът), може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Доводът в касационната жалба, касаещ въпрос № 1 в изложението, че „Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване на произхода на вложените парични средства” следва от мотивите на т. 4 от ТР, чиито постановки са възприети и в последващата практика на ВКС: Решение № 86 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 896/2014 г., I г. о.; Решение № 428 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2013 г., IV г. о. Въпреки че поставените въпроси не са обуславящи, следва да се отбележи и че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице, тъй като не се сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби. На следващо място, цитираната практика на ВКС, чиито разрешения се споделят от настоящия състав, представлява уеднаквена практика по конкретния правен проблем, чието наличие изключва допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, имайки предвид, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са развити доводи в посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 800 лв., която е доказана с приложен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 319 от 20.07.2018 г. по в.гр.д. № 426/2018 г. на ОС – Велико Търново.
ОСЪЖДА С. П. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Л. сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: