О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София 27.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 602 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответника Д., п. от М. *, чрез пълномощника О. у. на О. с а. ц. [населено място], чрез П. К.-началник отдел „П.и а. к.” в О. а. П. и М. С. – старши юрисконсулт в О.а. П. против определение № 1369/04.10.2011 г. по ч. гр.дело № 1014/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 18062/03.08.2011 г., подадена от посочения жалбоподател против определение № 1970/15.07.2011 г. по гр.дело № 2605/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допълнено решение № 991/27.06.2011 г. по същото дело на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските, като е осъдена Д. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 11 429 лв. разноски в производството.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към частната жалба е формулиран правният въпрос за крайния момент, до който може да се представи списъкът с разноски по чл.80 ГПК и съответно крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Цитирани са определение № 25/11.01.2011 г. по ч.гр.дело № 2/2011 г. на ВКС IV г.о, определение № 62/23.03.2011 г. по ч.гр.дело № 218/2011 г. на ВКС I г.о., определение № 2440/17.02.2011 г. по адм.дело № 8626/2010 г. на ВАС III отд., определение № 5537/20.04.2011 г. по адм.дело № 13351/2010 г. на ВАС IV отд., определение № 2623/25.02.2009 г. по адм.дело № 685/2009 г. на ВАС II отд., определение № 13814/17.11.2009 г. по адм.дело № 14504/2009 г. на ВАС II отд.
[фирма] [населено място], чрез адв. А. Н. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната частна жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че с решение по гр.дело № 991/27.06.2011 г. по гр.дело № 2605/2010 г. Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по същество по предявен положителен установителен иск от [фирма] [населено място] за собственост на недвижим имот, представляващ поземлен имот № * с площ от 15 132.92 кв.м. по скица, за който е образуван УПИ * – мебелна къща от кв.12 по рег.план за жил.група А-1,2,3 на ж.р.Т., [населено място], който по действащата кадастрална карта на [населено място] представлява поземлен имот с идентификатор * с площ от 13 633 кв.м. С решението искът е уважен. Жалбоподателят е ответник по предявения иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на ищеца с постановеното решение.
Прието е, че в двуседмичен срок от връчване на първоинстанционното решение ищецът [фирма] [населено място] е поискал с молба вх. № 15499/04.07.2011 г. допълване на решението в частта за разноските. Съдът е приел, че ищецът е поискал присъждане на разноски за въззивната инстанция, представил е доказателства за направени такива и е представил списък с разноските общо в размер на 11 429 лв. в срока по чл.80 ГПК – до приключване на последното заседание пред въззивната инстанция на 28.04.2011 г. Приел е за основателно искането на ищеца за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските общо в размер на сумата 11 429 лв., от които 40079 лв. държавна такса, 7000 лв. адвокатско възнаграждение и 3250 лв. разноски за вещо лице за назначена съдебна експертиза.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Съобразно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и /или търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В изложението жалбоподателят не се е позовал на посочена практика на ВКС или ВС, с оглед на което да се извърши преценка за твърдяното противоречие при разрешаване на поставения правен въпрос. Следователно не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 5537/20.04.2011 г. по адм.дело № 13351/2010 г. на ВАС IV отд. е прието, че поисканите от страната разноски се дължат с оглед изхода на делото при представен своевременно списък на същите по чл.80 ГПК и доказателства за заплащането им.
С определение № 2623/25.02.2009 г. по адм.дело № 685/2009 г. на ВАС II отд. е застъпено становището, че искането за изменение на постановено решение в частта за разноските е недопустимо, ако до приключване на устните състезания пред съответната инстанция списък на разноските не е представен от страната, поискала изменение на решението, така както е предвидено в чл.80 ГПК.
С определение № 13814/17.11.2009 г. по адм.дело № 14504/2009 г. на ВАС II отд. е изразено становището, че възможността на съда да прецени наличието на прекомерно завишаване на адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, предвидена в чл.78,ал.5 ГПК е обусловена от направено искане на оспорващата страна в хода на съдебното производство за присъждане на по-нисък размер разноски. При липса на такова искане не следва да се прилагат разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК.
С определение № 25/11.01.2011 г. по ч.гр.дело № 2/2011 г. на ВКС IV г.о. състав на ВКС е приел, че разпоредбата на чл.80 ГПК създава улеснение за страните и за съда при представянето на списък за разноските страната, която ги претендира конкретизира претенцията си за тях, а другата страна може да поиска прилагане на чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прието е, че смисълът на правилото на чл.80 ГПК е във второто изречение на нормата – при проявена небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те е да бъде лишен от правото да атакува определения размер на разноските от съда в случай, че съдът е допуснал грешка при изчислението им. Непредставянето на списък по чл. 80 ГПК според съда има за последица и пречка за страната да оспорва законосъобразността на изводите на съда по искането. За конкретния случай по цитираното дело е прието, че ответникът по частната жалба е направил разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение за което е представен договор за правна помощ, поради което не е налице трудност при определянето иим. Прието е, че липсата на списък по чл.80 ГПК ще се отрази негативно само върху ответника по частната жалба, в случай, че същият е недоволен от акта на съда по отношение на разноските. Прието е, че непредставяне на списък на разноските за въззивната инстанция не е основание за отмяна на определението на окръжния съд в частта за разноските.
С определение № 62/23.03.2011 г. по ч.гр.дело № 218/2011 г. на ВКС I г.о. е застъпено становището, че съгласно чл.80 ГПК страната може да претендира разноски до посочения в текста краен момент и да представи списък на същите, като до приключване на последното съдебно заседание следва да се представят и доказателства за направени разноски. Прието е, че смисълът на текста е да може другата страна да се запознае с искането и доказателствата и да възрази по прекомерността им. Според съдебния състав искането за намаляване на разноските при прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК е част от състезателността на процеса, развиваща се до приключване на последното заседание пред съответната инстанция, че насрещната страна не може да бъде поставяна в състояние на изненада с представяне на доказателства за направени разноски след приключване на устните състезания.
С въззивното определение съдът не се е произнесъл в отклонение с цитираните становища на състави на ВАС и ВКС. Както се посочи съдът е направил извода за основателност на искането за допълване на първоинстанционното решение в частта на разноските възоснова на фактите – ищецът [фирма] [населено място], чиито иск е уважен е поискал присъждане на разноски своевременно, представил е доказателства за направени разноски и в предвидения в чл.80 ГПК срок за първата инстанция е представил списък на разноските. Разрешението на правния въпрос е в съответствие с разрешението в цитираното решение на състав на ВАС и определение на състави на ВАС и ВКС.
Съдът не обсъжда определение № 2440/17.02.2011 г. по адм.дело № 8626/2010 г. на ВАС III отд., тъй като същото не е влязло в сила и поради това е извън обсега на понятието противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същият касае приложението на чл.80 ГПК и чл. 78,ал.5 ГПК. Съгласно тълкуването, дадено в т.4-та в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, разрешен с въззивното определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. Разпоредбите на чл.80 и чл.78,ал.5 ГПК са точни и непротиворечиви. По приложението им е постановена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на настъпили промени в законодателството и обществените условия.
Изложените съображения налагат извода, че не следва да се допусне касационно обжалване на определение от 04.10.2011 г. по ч.гр.дело № 1014/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1369/04.10.2011 г. по ч.гр.дело № 1014/2011 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 6067/14.10.2011 г., неразделна част от която е касационна частна жалба вх. № 6348/27.10.2011 г., подадени от Д., п. от М.*, чрез пълномощника О. у. на О. с а. ц. [населено място], чрез П. К.-началник отдел „П.и а. к.” в О. а.П. и М. С. – старши юрисконсулт в О.а.П., с адрес [населено място], пл.”Н. М.” № 1.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: