О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр. София, 27.09.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2441 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. В. А. и Е. В. Ш., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. З. М., и Е. В. А. от същия град, чрез пълномощника му адв. Х. М., обжалват в срок с две касационни жалби въззивното решение № 644 от 29.12.2015 год. по гр. д. № 870/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което, след частичната отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от тях установителен иск за собственост на поземлен имот № 6558 с площ от 1 598 кв. м., находящ се в [населено място], кв. 479 по плана на града, кадастрален район 501, при описаните в решението граници, предявен срещу ответниците.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд..
В изложението към касационната жалба от 19.02.2016 год. касаторите А. А. и Е. Ш. релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, без посочване на материалноправни или процесуалноправните въпроси, по които да е налице произнасяне, с оглед обосноваване твърдението им за наличие на противоречиво произнасяне и без посочване на такава противоречива съдебна практика. Вместо това са преповторени оплакванията от касационната им жалба с искането в нея за отмяна на въззивното решение. В допълнителна молба, подадена извън срока за касационното обжалване, същите касатори се позовават на противоречие с ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпроса за доказателствената сила на констативния нотариален акт, както и на решение на ВКС № 942 по гр. д. № 2967/2008 год. по въпроса за придобивната давност, обосноваващо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Представени са от касаторите писмени доказателства в подкрепа на изложените доводи за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
В изложението на касатора Е. А. се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК по въпросите относно доказателствената сила на констативния нотариален акт и придобивната давност като основание за издаването му, с твърдение, че произнасянето по тях от въззивния съд противоречи на тълкувателните решения № 11/2012 год. и № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и на цитираните решения № 942 от 24.02.2009 год. по гр. д. № 2967/2008 год. ІV г. о., № 773 от 9.11.2010 год. по гр. д. № 208/2009 год. І г. о. с предмет произнасянето по въпросите за забраната за придобиване по давност на имоти, съгласно ЗСГ/отм./ и приложимостта на тази забрана в случая на незастроен имот, с променен статут от земеделска земя към урегулирана през 1972 год. и при наличие на издаден през 1979 год. констативен нотариален акт. Поддържа се довод за допуснати съществени процесуалноправни и материалноправни нарушения, съставляващи според касатора основание за допускане на касационното обжалване, позовавайки се на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Ответниците М. Р. А., С. А. Т., М. А. А., А. С. Д., Ю. А. Д., А. О. Д. и А. О. Д., чрез пълномощника им адв. Ст. Ч., оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване по съображенията в представения писмен отговор, съдържащ доводи относно правилността на обжалваното решение. Претендират присъжда на разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отхвърли предявеният установителен иск за собствеността на спорния имот след отмяна на първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд приел, че ищците, сега касатори, не се легитимират като собственици на поддържаното придобивно основание давностно владение, констатирано с представения нот. акт от 1979 год., поради забраната за осъществяването му по отношение на спорния имот с оглед неговия статут на земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС през 1958 год. Обосновал е извода с приетото заключение на техническата експертиза, писмените и гласни доказателства, установяващи произхода на имота от общия на страните наследодател А. А., починал през 1948 год., както и обобществяването му в стопанството като имот в кадастралния план, като включването му в регулацията с отреждане за построяване на почивни станции през 1972 год. е неотносимо към възстановяването на собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ, което се е осъществило с решение от 2008 год. на всички наследници на общия наследодател. Именно статута на спорния имот изключва възможността същият да бъде придобит по давност от страна на един от синовете на общия на страните наследодател и неговите деца с представения нотариален акт от 1979 год., тъй като не са налице изключенията за тази забрана, относими към имоти със селищен характер, какъвто не е процесният. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита, поради което и ищците не могат да се позоват на такава към момента на снабдяването с нотариалния акт през 1979 год.
Следователно, релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е въпросът за приложимостта на оригинерния придобивен способ спрямо наследниците на бившия собственик върху имот, собствеността върху който подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, процедурата за което е приключила през 2008 год. Искът е отхвърлен поради забраната на закона да се придобиват вещни права върху земеделски имот, като е прието, че собствеността върху него не е била запазена в реални граници към момента на коопериране в ТКЗС, поради което е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ. Спорът касае статута на имота, като произнасянето на въззивния съд по този фактически въпрос е обосновано със събраните по делото доказателства, установяващи земеделския му характер към момента на коопериране на земята, поради което и доводите на касаторите в тази насока представляват оплаквания по съществото на спора, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираните тълкувателни решения на ВКС, тъй като изводът му за неоснователност на иска не е обоснован с незачитане на доказателствената сила на констативния нотариален акт от 1979 год., нито с незачитане на изтекъл давностен срок, не е налице и противоречие с представената съдебна практика, тъй като същата е неотносима с оглед установените различни факти. В решение № 942 по гр. д. № 2967/2008 год. на ІV г. о. спорът касае имот, който не е бил приобщен към кооперативните земи и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, като релевираното давностно владение е след отмяната на ЗСГ, т. е. изводът по този казус е обоснован от различните факти, което изключва обсъждане на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същият извод е относим и към решение № 773 по гр. д. № 208/2009 год. І г. о. с оглед различието в извода за забрана за осъществяване на придобивната давност върху земеделския имот, обоснован в обжалваното решение с общата разпоредба на чл. 86 ЗС /редакция до изм. с ДВ бр. 31/90 год./ във вр. с чл. 2 ЗС в същата редакция на закона, с оглед установения статут на внесена в стопанството земеделска земя. Извън това, обстоятелството, че спорният имот е незастроен, обосновава и приложението на ЗРПВПННИ/58 год. относно предвидените в него ограничения в придобиването на такива имоти, респ. забраната за придобиване по давност, съгласно чл. 29, т. 1 ЗСГ /отм./, ако давността не е изтекла до влизането му в сила, която хипотеза е налице с оглед снабдяването с констативния нотариален акт през 1979 год. Разрешенията, дадени в представеното от касаторите и цитирано по-горе решение, е обосновано с установените различни факти по това дело, поради което и не е налице противоречие в произнасянето по правен въпрос.
С оглед горните съображения поставените от касатора Е. А. правни въпроси не са обусловили извода в обжалваното въззивно решение, поради което касационното обжалване не може да се допусне на поддържаните от него основания. Същият извод е относим и по отношение на касаторите А. А. и Е. Ш., които дори и не формулират такива.
С оглед този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят общо на ответниците направените от тях разноски, съобразно представените два договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 644 от 29.12.2015 год. по гр. д. № 870/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд по подадените от А. В. А. и Е. В. Ш., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. З. М., и от Е. В. А. от същия град, чрез пълномощника му адв. Х. М., касационни жалби против него.
Осъжда А. В. А., Е. В. А., двамата от [населено място], [улица] Е. В. Ш., [населено място], [улица] да заплатят общо на М. Р. А., С. А. Т. и М. А. А. разноски в размер на 250 лв., и общо на А. С. Д., Ю. А. Д., А. О. Д. и А. О. Д. разноски в размер на 250 лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: