О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
[населено място] , 28.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№784/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от управителя Т. И., против решение №228/19.10.2017г. по в.т.д.№180/17г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено решение №93/16.03.2017г. по т.д.№92/2015г. на Окръжен съд Велико Търново,с което е прогласена за нищожна на основание чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] сделката с право от масата на несъстоятелността, представляваща договор за цесия,с посочена в него дата на сключване 02.12.09г. и сключена между страни [фирма] и [фирма] след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] – 16.03.12г.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон,допуснати нарушения на процесуални правила и необоснованост.
Ответната страна Б. К. К. – синдик на [фирма], поддържа становище за липса на сочените в закона основания за допускане на решението до касационно обжалване,а по същество – за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания срещу неговата правилност.
[фирма] не е представил отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При произнасянето си по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди постановеното от Великотърновски окръжен съд позитивно решение по чл.646 ал.1 т.3 ТЗ въззивният съд е намерил същото за лишено от пороци,водещи до неговата невалидност и недопустимост.Във връзка с направеното от синдика на несъстоятелното дружество оспорване датата на сключването между двете ответни дружества на договора за цесия,ВТАС е анализирал събраните по делото доказателства,констатирайки липса на уведомяване на длъжника по вземането [фирма] по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД и осчетоводяване на извършеното прехвърляне към датата,сочена в договора.Като е съобразил характера на договора на частен документ,неползващ се с материална доказателствена сила и неговата непротивопоставимост на трети лица,при липсата на ангажирани от цесионера [фирма], съгласно правилото за доказване по чл.181 ГПК, доказателства за достоверна дата на документа,съдът е приел,че същият не е съставен преди датата на постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].Намерил е за налични всички предпоставки,визирани в нормата на чл.646 ал.1 т.3 ТЗ – сделката е извършена след датата на решението и не по установения ред,като същата има за предмет право от масата на несъстоятелността.Въз основа на това е направил извод за нищожност на същата по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Споделяйки напълно изложените в първоинстанционното решение мотиви,въззивният съд е препратил към тях,предвид дадената му с разпоредбата на чл.272 ГПК процесуална възможност и е потвърдил същото.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поддържал единствено твърдението си за недопустимост на въззивното решение с оглед неспазен преклузивен срок по чл.649 ал.1 ТЗ,считайки,че този срок е бил изтекъл на 22.03.2013г. /една година след вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството.Във връзка с това оплакване е и формулираният с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК единствен въпрос: Предвиденият в разпоредбата на чл.649 ал.1 ТЗ едногодишен срок ,считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника,приложима ли е при предявяване на иск с правно основание чл.646 ал.1 т.3 ТЗ от синдика след изтичане на определения от закона срок? Произнасянето на въззивния съд по същество,каквото според касатора не се дължи, е счетено от него за извършено в противоречие с даденото в решение №97/22.07.14г. по т.д.№787/11г. на ВКС , второ т.о. разрешение. С последното съставът на ВКС се е произнесъл по правен въпрос за „предпоставките за уважаване на иска по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и необходимостта от въвеждане на допълнителни критерии като елементи на фактическия състав – противоправност в поведението на длъжника и увреждане на кредиторите на несъстоятелността“. При постановяването му е съобразено приетото с ДВ бр.20/13г. изменение на частта от ТЗ,касаеща разпоредбите,свързани с попълването на масата на несъстоятелността ,при което е прието,че във висящо производство по предявен при действието на старата разпоредба на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ установителен иск е недопустимо продължаване на производството с оглед изменението на характера на този иск в конститутивен.Допълнително е аргументирано,че дори да би било допустимо такова преминаване от установителен в конститутивен иск,последният би следвало да се счита предявен от деня на изменението му.С оглед въведения с изменената разпоредба на чл.649 ал.1 ТЗ едногодишен срок за предявяването му, в случаите на открито производство по несъстоятелност ,съответно обявено решение по чл.632 ал.2 ТЗ, срокът следва да се счита с начало датата на влизане в сила изменението на закона и тъй като в конкретния случай изменението е направено след изтичането на така определения срок, въззивното решение е обезсилено,а производството по иска по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е прекратено.
Така постановеното решение на ВКС не е относимо към настоящата хипотеза и поради това не съдържа разрешения,противни на възприети такива от въззивния съд. Въпреки това , с оглед служебното задължение на касационната инстанция да следи за допустимостта на постановения съдебен акт и при съществуваща вероятна негова недопустимост – да допусне касационния контрол / ТР №1/2010г.- по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ настоящият състав следва да се произнесе в настоящото определение,като извърши такава преценка и без да е надлежно сезиран от страната с твърдения за наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на съдебния контрол.
При извършена по този ред проверка съставът на ВКС,ТК,Първо отделение не намира основания за подобен извод. С изменението на чл.649 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ е въведен едногодишен срок за предявяване от синдика или кредитор на исковете по чл.645,чл.646 и чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД.Съгласно разпоредбата, срокът тече от датата на решението по чл.630 ТЗ,а при постановено такова по чл.632 ал.1 ТЗ – от момента на обявяване на решението по ал.2 на същия член,с което се възобновява производството по несъстоятелност. Преклузивният характер на въведения от законодателя срок разкрива неговата цел – в сравнително кратък период от време след началото на производството по несъстоятелност да бъде започнато попълването на масата на несъстоятелността чрез предприемане от страна на синдика,а при негово бездействие – от всеки от кредиторите, на действия по упражняването на потестативните им права да предизвикат правна промяна в имуществената сфера на лица, придобили имуществени права от длъжника при определени обстоятелства чрез действия и сделки,извършени в различни срокове спрямо момента на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност или постановяването на решението. Тези права,признати на синдика и кредиторите са защитими чрез конститутивните искове по чл.645 ал.3 и ал.4, чл.646 ал.2 и чл.647 ал.1 и ал.2 ТЗ и именно по отношение на тях следва да се прилага предвидения с разпоредбата на чл.647 ал.1 изр.1 ТЗ преклузивен срок за предявяването им,макар в същата да не е направено такова изрично разграничение. Неприложимостта на тази преклузия спрямо исковете,предвидени в чл.646 ал.1 ТЗ, се извежда от обстоятелството,че по своя характер те са отрицателни установителни искове за нищожност. Принципно положение в правото е,че нищожността настъпва по право,което означава,че при наличие на предвидените от законодателя предпоставки, правното й действие е отнето изначално – още от момента на сключването на сделката,респ. – на извършването на действието.Общ принцип е,че всеки може да се позовава на нищожността и правото на иск за установяването й по съдебен ред не се погасява по давност.Макар със специалните разпоредби на Търговския закон ,касаещи производството по несъстоятелност да е въведена специфична категория нищожност – такава,която е относима конкретно спрямо кредиторите на несъстоятелността, това не променя нейната същност,нито характера на иска,с който може да бъде скрепено със сила на пресъдено нещо позоваването на нея. С оглед на това и следва да се приеме,че предвиденият в чл.649 ал.1 изр.1 ТЗ преклузивен срок не е приложим по отношение на отрицателните установителни искове по чл.646 ал.1 ТЗ,още повече,че и реално той не би могъл да бъде приложен спрямо действия и сделки,чиято валидност законодателят е отрекъл,доколкото те биха били извършени след като е постановено решението за откриване на производството по несъстоятелност в противоречие с установения за производството ред. В този случай ако би имал предвид да обвърже този вид искове с преклузивния срок по изр.1 на чл.649 ал.1 ТЗ,той би ги посочил изрично в изр.2 на същия член наред със сходната по време на действието хипотеза на извършено след датата на решението прихващане.
В конкретния случай с исковата молба синдикът на дружеството в производство по несъстоятелност е поддържал тезата, че атакуваната от него като нищожна по реда на чл.646 ал.1 т.3 ТЗ сделка няма достоверна дата,а е извършена след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – с подаването от цесионера на частна жалба срещу съдебно определение от 17.12.14г.,с позоваване на документа,който едва тогава за първи път е представен пред съда и синдика. При това положение съдът е бил длъжен да разгледа иска за нищожност по същество,приемайки или отричайки наличието на предпоставките за обявяването на нищожността на сделката,предвидени в ал.1 на чл.646 ТЗ с оглед момента на извършването й, както и са сторили двете инстанции.
Въззивното решение е допустимо,а при липса на други наведени от касатора и налични предпоставки за произнасяне с положително определение по реда на чл.288 ГПК достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №228/19.10.2017г. по в.т.д.№180/17г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.