1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4151 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Златия Агро“ ЕООД, чрез юрисконсулт П. Ц. М., срещу решение № 37 от 18. 06. 2018 г. по в. гр. д. № 113/2018 г. на ОС – Видин в частта, с която е потвърдено решение № 189 от 22. 12. 2017 г. по гр. д. № 346/2017 г. на РС – Белоградчик, с което е уважен предявеният от К. Ц. Г., Ц. Д. Г. и Ц. Ц. Д. срещу „Златия Агро“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Д., обл. В. – нива от 10, 499 дка в м. „Н.“, имот № …., нива от 3, 100 дка в м. „С.“, имот № …. и нива от 26, 530 дка в м. „Р.“, имот № …. по плана за земеразделяне. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с чл. 32, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД и с ТР № 5/2014 от 10. 01. 2016 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба К. Ц. Г., Ц. Д. Г. и Ц. Ц. Д., чрез адв. В. В. Н., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от К. Ц. Г., Ц. Д. Г. и Ц. Ц. Д. срещу „Златия Агро“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд е приел, че ищците са собственици на процесните земеделски земи, като са ги придобили по наследство от Д. К. Г., починал 2011 г., който към смъртта си е бил собственик на основание решение № 100 от 24. 03. 1999 г. на ПК – гр. Димово за възстановяване на земеделски имоти на наследниците на К. Г. П. и извършена през 2001 г., между наследниците на К. П., с договор с нотариална заверка на подписите рег. № 1212/13. 09. 2001 г., доброволна делба, при която процесните имоти са придобити в изключителна собственост от Д. К. Г..
Прието е, че ответната по иска страна „Златия Агро“ ЕООД не е придобила собствеността на основание договор за продажба, сключен с н.а. № …./…. г., тъй като продавачът „Агро Грам“ ЕООД и неговият праводател „Проагро“ ЕООД не са били собственици на процесните три имота. На 28. 06. 2007 г., с н.а. № …./…. г., „Проагро“ ЕООД е сключило договор за продажба с Д. К. Г., чрез пълномощника Д. Н. Д.. По делото е представено нотариално заверено пълномощно рег. № 3428/15. 05. 2007 г., с което Д. К. Г. упълномощава И. М. Л. да продаде процесните имоти, както и нотариално заверени от 15. 05. 2007 г. декларации на Д. К. Г. за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 ЗННД и по чл. 264, ал. 1 ДПК. С нотариално заверено пълномощно от 11. 06. 2007 г. И. М. Л. преупълномощава П. М. П., а с нотариално заверено пълномощно от 13. 06. 2007 г. П. М. П. преупълномощава Д. Н. Д. да извърши продажба на притежаваните от Д. К. Г. земеделски земи. Д. К. Г. узнал за продажбата на имотите през 2007 г., когато отишъл да потърси дължимото по сключен с „Неделков и Чолаков“ ООД договор за аренда на същите земеделски земи и подал жалба в прокуратурата. Установено е по образуваната прокурорска преписка, както и от заключението на съдебно-графическата експертиза вх. № 3820/7. 11. 2017 г., прието в първоинстанционното производство, че подписите на нотариално завереното пълномощно от 15. 05. 2007 г., както и на нотариално заверените на 15. 05. 2007 г. декларации по чл. 25, ал. 7 ЗННД и по чл. 264, ал. 1 ДПК не са положени от Д. К. Г.. Договорът за продажба, сключен с н.а. 41/28. 06. 2007 г., между Д. Д., като пълномощник на Д. К. Г., и „Проагро“ ЕАД е недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не е породил прехвърлително действие, тъй като както упълномощителят Д. К., така и наследниците му са се противопоставили на сделката. Последващите приобретатели – „Агро Грам“ ЕООД, купило имота от „Проагро“ ЕООД с н.а. № …./…. г., и „Златия Агро“ ЕООД, купило имота от „Агро Грам“ ЕООД с н.а. № …./…. г., са придобили от несобственик.
„Златия арго“ ЕООД е направило възражение за придобиване на имота по давност, на осн. чл. 79, ал. 2, вр. чл. 82 ЗС, чрез добросъвестно владение от 22. 12. 2016 г. (сключване на договора за продажба с „Агро грам“ ЕООД) до 21. 06. 2017 г. (предявяване на иска) и присъединени към това владение владения на праводателя му „Агро Грам“ ЕООД – от 29. 11. 2016 г. (сключване договора за продажба с „Проагро“ ЕООД) до 22. 12. 2016 г. (прехвърляне на имота на „Златия Агро“) и на праводателя на праводателя „Проагро“ ЕООД – от 28. 06. 2007 г. (сключване на договора за продажба с Д. К. Г., чрез мним представител) до 29. 11. 2016 г. (прехвърляне на имота на „Агро грам“ ЕООД). Окръжният съд е приел възражението за неоснователно, тъй като владението на „Проагро“ ЕООД е било недобросъвестно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа хронологично изложение на фактите по делото. Съдържа и оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, а именно: поддържа се постановяването му в нарушение на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, на чл. 70, ал. 1, чл. 79, ал. 2 и чл. 82 ЗС и при несъобразяване с ТР № 5/2014 г. от 10. 01. 2016 г. на ОСГТК на ВКС – с твърдения, че „Златия Агро“ ЕООД, праводателят му „Агро грам“ ЕООД и неговият праводател „“Проагро“ ЕООД са били добросъвестни владелци на имота и към предявяване на иска същият е бил придобит по давност; сочи се и допуснато нарушение на чл.32, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД – с твърдения, че правото да се иска прогласяване недействителността на договора за продажба, сключен между Д. К. Г. и „Проагро“ ЕООД, е упражнено след изтичане на тригодишния срок за унищожаване на договори, предвиден в цитираните по-горе разпоредби.
Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.
Независимо от горното, за яснота следва да се допълни, че изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на посоченото от касатора ТР № 5/2014 г. от 10. 01. 2016 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към т. II на същото е разяснено, че при липса на потвърждаване на договора от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна – третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Тъй като обаче този последващ договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, той ще породи своето облигационно действие (уговорените с него насрещни права и задължения ще възникнат за страните, включително – задължението за прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право) и насрещната страна – лицето, придобило владението върху вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му не е собственик, т. е. – че последният е договарял с мним представител при сключването на предходния недействителен договор по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В случая, крайните изводи на въззивния съд съответстват на така дадените разяснения. Договорът за продажба, сключен между Д. К. Г., чрез мним представител, и „Проагро“ ЕООД, с н.а. № …./…. г., не е потвърден нито от мнимо представлявания Д. К. Г., нито от наследниците му, поради което не е валидиран със задна дата, не представлява годно придобивно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗЗД и не придава качеството на добросъвестен владелец на приобретателя „Проагро“ ЕООД. Затова упражняваното от „Проагро“ ЕООД, в периода 28. 06. 2007 г. – 29. 11. 2016 г. владение е било недобросъвестно. Последващите приобретатели „Агро Грам“ ЕООД (придобило имота от „Проагро“ ЕООД на 29. 11. 2016 г.) и „Златия Агро“ ЕООД (придобило имота от „Агро Грам“ на 22. 12. 2016 г.) дори да са добросъвестни владелци, са упражнявали добросъвестно владение върху имота от 29. 11. 2016 г. и до 21. 06. 2017 г. (предявяване на иска) не е бил изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен придобивен давностен срок. В случаите на присъединяване на владение по смисъла на чл. 82 ЗС, новият владелец може да придобие имота с кратката придобивна давност само ако и неговото владение, и присъединеното владение на праводателя му са добросъвестни. Когато присъединеното владение на праводателя е недобросъвестно, придобиване на собствеността може да настъпи само след изтичане на десетгодишния придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. От 28. 06. 2007 г. до 21. 06. 2007 г. (предявяване на иска) не е изтекла дългата придобивна давност, а предявяването на иска за собственост има за последица спиране на течението му (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС). Поради това е било невъзможно придобиване по давност на имота от последния приобретател „Златия Агро“ ЕООД и чрез присъединено недобросъвестно владение на „Проагро“ ЕООД и добросъвестно владение на „Агро Грам“ ЕООД към осъществяваното от „Златия Агро“ ЕООД добросъвестно владение.
При този изход на делото „Златия Агро“ ЕООД ще следва да бъде осъдено да заплати на К. Ц. Г., Ц. Д. Г. и Ц. Ц. Д. общо сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 37 от 18. 06. 2018 г. по в. гр. д. № 113/2018 г. на ОС – Видин в частта, с която е потвърдено решение № 189 от 22. 12. 2017 г. по гр. д. № 346/2017 г. на РС – Белоградчик, с което е уважен предявеният от К. Ц. Г., Ц. Д. Г. и Ц. Ц. Д. срещу „Златия Агро“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Д., обл. В. – нива от 10, 499 дка в м. „Н.“, имот № …., нива от 3, 100 дка в м. „С.“, имот № …. и нива от 26, 530 дка в м. „Р.“, имот № …. по плана за земеразделяне.
ОСЪЖДА „Златия Агро“ ЕООД да заплати на К. Ц. Г., Ц. Д. Г. и Ц. Ц. Д. сумата 1500 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: