2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
С., 29,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3705 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. от [населено място], общ.Ел.П., против решение от 11.06.2013 г. по гр.д. № 718/2013 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС в частта, с която предявеният от касатора срещу З. Б. В. иншуранс груп-С. иск по чл.226,ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лв. до предявените 80 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП на 24.02.2008 г.
С обжалваното решение е прието следното: С оглед скоростта на движение на автомобила и мотоциклета, ако ищецът е имал предпазна мотористка каска, при удара и падането би получил само леки контузии на меките тъкани на главата вместо черепно-мозъчна травма със счупени черепни кости. Затова, съдът е намерил за справедливо обезщетение в размер на 30 000 лв., намалено със степента на съпричиняването, изразяващо се в липса на предпазна каска за мотоциклетисти-чл.137е ЗДвП.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че размерът на неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД е определен в нарушение на задължителната практика-ППВС 4/68 г. Определянето на по-конкретни критерии за размера на вредите, би било от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като критериите по ППВС 4/68 г. са твърде общи и принципни. Съдът не е обсъдил всички доводи на страната, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
Въззивният съд е изпълнил изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди-стр.2 от мотивите. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 11.06.2013 г. по гр.д. № 718/2013 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: