О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 03.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 31 май, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3546/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Апелативен съд – Варна, с определение от 21. 02. 2013 г. по гр. д. № 544/2011 г. е изменил решението си по същото дело, постановено на 03. 07. 2012 г. в частта за разноските, като осъдил [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3000 лв. разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство по делото и оставил без уважение молбата за присъждане на разноски в размер на още 3000 лв. за възнаграждение на втори адвокат.
[фирма], [населено място] е подало частна жалба срещу определението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски за възнаграждение на втори адвокат, моли да бъде отменено определението в тази част и се присъди дължимата сума 3000 лв.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е приел, че [фирма] има право на разноски за въззивното производство по гр. д. № 544/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, с оглед процесуалното му качество на ответник по обратен иск, предявен от [фирма], което дружество е ответник по основния иск по делото, предявен от [фирма], и в това му качество [фирма] е извършил разноски за организиране на защитата си по обратния иск чрез заплащане на адвокатско възнаграждение. При определяне размера на разноските, съдът се е съобразил с правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, че се присъждат разноски за възнаграждение на един адвокат, и на това основание е присъдил сумата 3000 лв., като отхвърлил искането на [фирма] за присъждане на още 3000 лв. – възнаграждението, заплатено на още един адвокат.
Частната жалба е неоснователна, тъй-като съдът е приложил точно закона. Съображенията на жалбоподателя , че законът не ограничава броя на адвокатите, които могат да защитават една страна в процеса, са верни, но те са неотносими към спорния въпрос – правото на страна да претендира за присъждане за извършени от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК е ограничила това право до размера на възнаграждението на един адвокат, както се е произнесъл Варненският апелативен съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 21. 02. 2013 г. по гр. д. № 544/2011 г. на Апелативен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: