3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
С., 05.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1399/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Д. С., като съдружник и управител на [фирма] – [населено място], [община] срещу Определение № 43 от 25.03.2016 г. по ч.гр.д.№64/ 2016 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено Определение №28 от 18.01.2016 г. по т.д.№ 58/ 2015 г.на Габровски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.71 ТЗ от [фирма] – [населено място], [община] срещу [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за неправилност, основани на фактите по делото и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради неправилност на обжалваното определение, евентуално по т.1, по въпросите: определението противоречи на Опр.№459/31.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1812/ 2015 г. на ВКС, І т.о., като искът по чл. 71 ТЗ е на разположение на съдружника, съответно акционера, когато управителни органи на дружеството нарушават или оспорват негови членствени права, съгласно Р.№220/14.02.2012 г. по т.д.№ 839/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Извежда материалноправни въпроси:1.Допустимо ли е съставът на съд да се позовава на влязло в сила определение между същите страни със същия предмет при констатирано противоречие между интересите на ищеца и ответника и което е основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК; 2. Следва ли ищецът да докаже претендираните от него права, за да се приеме неговата активна процесуална легитимация; 3. Следва ли ищецът да докаже претендираните материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иск по чл. 71 ТЗ, предявен в тяхна защита, налице ли е активна процесуална легитимация, ако ищецът, като управител и съдружник е собственик на 50% от капитала на [фирма]. Излага аргументи от какво се обуславя процесуалната легитимация, включително по иск по чл. 71 ТЗ, поддържа, че като ищец не е длъжен да докаже претендираните материални права – въпрос по съществото на спора и че е налице активна процесуална легитимация, когато ищецът е притежател на дялове – съдружник. Заключава, че поставените въпроси изцяло са в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, отговорът им е обусловен от проверка правилността на определението, която проверка не може да се извърши преди да са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което иска да се допусне касационно обжалване на определението.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 3 евентуално т.1 ГПК и излага, че не се налага тълкуване на въпросите, поставени в изложението и че същите са смехотворни, като представеното Опр.№459/31.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1812/ 2015 г. на ВКС, І т.о. не сочи противоречие между същото и обжалваното определение; оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи решения от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и ВКС не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения.
Формулираните от жалбоподателя правни въпроси, доколкото съставляват твърдяни материалноправни въпроси и доколкото може да се приеме да са релевантни за делото, по естеството си съставляват оплакване за неправилност на обжалваното определение. Посоченото Опр.№459/31.07.2015 г. по ч.т.д.№ 1812/ 2015 г. на ВКС, І т.о. е постановено на основание чл. 274 ал. 2 ГПК и не съставлява задължителна съдебна практика, а Р.№220/14.02.2012 г. по т.д.№ 839/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е по въпросите за съединяване на иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на прехвърлителна сделка с ценна книга с иск по чл. 71 ТЗ за установяване на членствените права на прехвърлителя на тази ценна книга; и по въпроса преждевременно ли е заведен искът по чл. 71 ТЗ в посочените хипотези, с оглед което решение не може да се приеме, че обжалваното определение му противоречи.
Жалбоподателят не излага аргументи защо поддържа да са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, а както заключава в изложението, поставените въпроси изцяло са в подкрепа на оплакването за неправилност, отговорът им е обусловен от проверка правилността на определението, която проверка не може да се извърши преди да са налице основания за допускане на касационно обжалване, затова иска да се допусне касационно обжалване на определението.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 43 от 25.03.2016 г. по ч.гр.д.№64/ 2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: