1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
С., 06.03 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1212 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Д. А. от [населено място], [населено място], чрез пълномощника му адв. И. И. от АК-С., против въззивно решение от 28.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 7711/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 1-2-79 от 26.02.2010 г. на Софийски районен съд, 41 с-в, постановено по гр.д. № 11071/2007 г., са уважени предявените искове от С. Г. С. от [населено място] срещу касатора, с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер общо на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деликта на 13.04.2005 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба на 09.04.2008 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода от 13.04.2005 г. до 09.04.2008 г. в размер общо на 5975,17 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените искове в пълните им размери, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са за нарушаване принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт и свързания с него размер на обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, както и въпросът как се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди – в общ размер на претърпените болки и страдания или поотделно в зависимост от техния характер.
Ответникът по касационната жалба С. Г. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Б.-Т. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна, но не изразява становище по основанието за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – искове с обжалваем интерес над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по НОХД № 13295/2005 г. на Софийски районен съд, 99 с-в и ВНОХД № 2622/2007 г. на СГС, касаторът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, вр. с ал. 1 от НК, затова, че на 13.04.2005 г. в [населено място], се сбил със съседа си – ищеца С. С. нападнал го и го пробол със селскостопанска вила, в резултат на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. В резултат на извършеното престъпление пострадалият е претърпял неимуществени вреди, за възмездяването на които въззивният съд е определил сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически болки в продължение на три месеца, сумата от 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживения от ищеца страх от задушаване и от усложненията в здравословното му състояние и сумата от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за състоянието му на посттравматичен стрес, определени съобразно критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Присъдена е законната лихва върху сумите по главниците, считано от предявяване на исковата молба и мораторна лихва върху тях от момента на деликта до предявяване на исковата молба.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е обусловил изхода на делото, но разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 52 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Това е така, тъй като въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт е свързан с критерия за справедливост дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решението на съда се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички допустими и относими по спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания в резултат на деликта, размерът на обезщетението е определен съобразно тях. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, съдържаща се в т. 11 на П. № 4/1968 г., която сочи на същия подход при определяне размера на обезвредата за морални вреди и при постановяване на решението си въззивният съд я е приложил като е посочил конкретно обстоятелствата, които обуславят причинените неимуществени вреди, както и значението им за определяне на техния размер. Без значение в случая е обстоятелството, че съдът ги е определил поотделно в зависимост от техния характер. Що се отнася до присъдените лихви върху главниците, техният размер е определен в съответствие с разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД и постоянната и непротиворечива съдебна практика, че при непозволеното увреждане върху присъденото обезщетение се дължат лихви за забавата от деня на деликта.
Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящия случай.
Както се посочи по-горе твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 7711/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 48495/28.05.2011 г. на Ц. Д. А. от [населено място], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: