О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 346
София, 26.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1781/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от З. Т. Г. и Г. Т. Г., чрез процесуалния им представител адв. К от ВАК срещу решение от 21.08.2009 г. по гр. д. № 2658/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 4135/2006 г. на ВРС и е решен спора по същество като е отхвърлен предявения от касаторите срещу П. Н. Р. и Е. Н. П. ревандикационен иск за имот пл. № 145 по КП на “В”, в землището на гр. В.. Поддържа се довод за необснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Относно основанието за допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т т. 1 и 3 ГПК. Не е формулиран материален въпрос решен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС. Твърдението е за това, че въпросите за идентичността на възстановения имот с предоставения на наследодателя на ответниците такъв, както и вида на застрояването и срока на плащането на имота по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницитe по касация намират, че не са налице въведените предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна е установено, че имотът, предмет на ревандикация, с площ от 414 кв. м. е идентичен с имот пл. № 449 по помощния кадастрален план, за който е признато право на възстановяване в полза на касаторите. Намерено е за доказано, че имот пл. № 145 по КП на “В” (”Р”) с площ от 600 кв. м. е бил предоставен с решение от 25.08. 1987 г. на Н. П. Г. за ползване на основание ПМС 11 от 2.03.1982 г.
Неделчо П. е починал на 17.02.1987 г. и оставил за наследници К, съпруга починала 1989 г., ответницата по иска Е. Н. П., дъщеря, и П. Н. Р. , дъщеря. Последната е починала в хода на процеса и е заместена от наследниците й П. Г. Р. дъщеря и Д. Г. Р.
С гласни доказателства е установено, че в имота е била построена масивна постройка на бетонна основа с тухлени стени, състояща се от две стаи и кухня на площ от 30 кв. м. преди тридесет години, т. е. около 1977-1978 г.
Процедурата по закупуване на имота е осъществена от наследницата Д, която е заплатила определената с протокол от 22.09.1993 г. цена на 23.09.1994 г. Оценката е била съобщена на 11.04.1994 г. Плащането на цената е извършено на няколко пъти, като първото плащане е направено на 20.09.1993 г. за сумата от 300 лв., на 23.09.1994 г. с три вносни бележки са внесени съответно 2450 лв., 4800.00 лв. и 28800.00 лв. Плащането е извършено в срока определен с нормата на § 4а ал. 1от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й след изменението с ДВ бр. 80 от 30.09.1994 г., с което изменение той е удължен до 30.09.1995 г.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че в полза на ответниците е възникнало право на изкупуване на имота по определния в закона ред тъй като ползването е било предоставено на основание актове по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, в него е построена масивна сграда за сезонно ползване на площ от 30 кв. м. и правото на изкупуване е реализирано със заплащане на определената от административния орган цена в предвидения в закона срок.
Касаторът счита, че това са разрешените от съда материални въпроси релевантни за изхода на спора .
Твърдението че е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касация не е мотивирано. Не е направено позоваване на задължителна практика на ВКС, в противоречие с която да са решени тези въпроси. Основание за допускане касационна проверка на въззивно решение е налице, когато с него е решен правен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Позоваване на такива съдебни актове не е направено.
Втората предпоставка, на която се е позовал касаторът е тази по т. 3, но не е изложил съображения с какво разрешените въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Към изложението е представено решение постановено в административно производство, което не може да обуслови основание за допускане касационна проверка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото основание не е и въведено. Административните съдилища осъществяват надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища. Съобразно това създадената от тях практика е правно ирелевантна при разрешаването на гражданскоправни спорове.
Представени са и две решения на тричленни състави на ВКС, въпреки че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК не е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК. В решението по гр. д. № 1515/2005 г. е прието, че по делото не са събрани доказателства за вида на постройката, изградена в имот по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за установяване дали тя е паянтовата или е сграда по смисъла на §1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Във второто решение по гр. д. № 2055/98 г. е прието, че изграждането на дървена барака не е основание по § 4а за възникване право на изкупуване на имота.
Въпреки че липсва позоваване на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК тези две решения не могат да обосноват извод за противоречиво решаване на въпроса за наличие на сграда, тъй като не съдържат данни за паянтови постройки, докато в настоящия правен спор е установено с не оспорена техническа експертиза, че в имота е построена масивна сграда на площ от 30 кв. м., съдържаща две стаи и кухня, годна за целогодишно ползване, т. е. постройката отговаря на изискванията за постройки в имот за селскостопанско ползване, установени с нормата на чл. 177, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1985 г., действала по време на изграждане на сградата.
При извършената проверка на въззивното решение не се установи да са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка на възизвното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.08.2009 г. по гр. д. № 2658/2008 г. на Варненски окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.