О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София 26.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1887 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. З. чрез адв. И от ПАК срещу решение от 7.09.09г.по гр.дело № 2392/08г.на Софийски градски съд,ІІ”Д” въззивен състав. С него е отменено решението от 24.07.00г.по гр.дело № 6339/96г.на СРС,36 състав и вместо него е постановено друго,с което е прогласена на основание чл.26 ал.1 пр.1 във вр.с чл.152 пр.2 от ЗЗД нищожността на договор за продажба на недвижим имот,с който С. Р. С. и И. В. С. са продали на Р. С. З. апартамент № 116,находящ се в гр. С.,ЖК”М”бл.90 вх. Ж ет.2 ,заедно с мазе № 41 и 0.638% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответниците по касационната жалба С. Р. С. и Р. И. М. моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесната сделка,обективирана в нот.акт № 83 от 20.10.94г.,том LLXV,дело № 23144/94г.,е нищожна съгласно чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД като противоречаща на закона – чл.152 от ЗЗД. След анализ на доказателствения материал по делото и като се е съобразил със задължителните указания на ВКС в отменителното му решение съдът е направил извод,че прехвърлянето на процесният апартамент представлява обезпечение на връщането на заема,предоставен от ответника З на ищците. Тъй като е израз на предварително уговорен начин на удовлетворение на кредиторите,който начин е различен от този,предвиден в закона, приложена е разпоредбата на чл.152 от ЗЗД и сделката е прогласена за нищожна.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Посочването на предмета на делото–„недействителност на сделки,сключени с нотариален акт”не осъществява изискванията на чл.280 ал.1 от ГПК да посочи конкретен правен въпрос,от значение за изхода на делото. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Настоящата хипотеза не е такава. Приложените към изложението решения на състави на ВКС не са относими,тъй като са по конкретни казуси,разрешени съобразно доказателствата по делото. Преценката на доказателствата по делото,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда и да съставлява касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Посоченият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на свидетелските показания не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата,в т.ч.и с приложеното решение № 27 от 10.03.05г.по гр.дело № 1147/03г.на ВКС,ІІ г.о. В него е разгледана допустимостта на свидетелските показания в хипотезата на чл.134 ал.2 от ГПК. В случая основанието на предявения иск е установяване нищожността на договора за продажба поради противоречието му със закона – чл.152 от ЗЗД ,а не установяване привидността на изразеното в документа съгласие.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличието на непротиворечива практика по приложението на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 7.09.09г.,постановено по гр.дело № 2392/08г.на Софийския градски съд,ІІ”Д”въззивен състав по жалба на Р. С. З..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.