О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София 06.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4874/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. М., Р. С. М. и М. С. М. , град С., приподписана от пълномощника им адвокат П, срещу решение №164 от 02.07.2008 г. по гр. дело №738/2007 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 25.10.2006 г. по гр. д. №1085/2004 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касаторите срещу А. Л. Ц. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 54 728 лв. като погасен по давност. Въззивният съд е приел, че първоначалният иск е бил предявен като частичен и възражението за изтекла погасителна давност относно частта от вземането, за която е допуснато увеличение на иска в хода на първоинстанционното производство, е основателно, тъй като към датата на увеличението погасителната давност е била изтекла.
Ответникът по касационната жалба А. Л. Ц., град С., не е заявил становище.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен процесуалноправен въпрос относно това дали с предявяването на частичен иск и неговото уважаване се прекъсва и спира теченето на погасителната давност относно цялото вземане, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №164 от 02.07.2008 г. по гр. дело №738/2007 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос е съществен, тъй като обуславя крайното решение. Той обаче е решен в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея искът прекъсва течащата давност само за вземането, което е предявено и съответно частично предявеният иск прекъсва погасителната давност само за предявения размер. Според тази практика в случаи като разглеждания, когато увеличението на иска е предприето когато първоначалният иск е предявен като частичен, то давността се смята прекъсната от деня на увеличението относно новопредявената част от вземането, а не от предявяването на иска. Да се приеме обратното, а именно, че предявяването на частичен иск прекъсва давността и за останалото непредявено вземане, би означавало стимулиране бездействието на кредитора, защото за непредявеното вземане срокът ще е винаги по-дълъг отколкото за вземането, предмет на частично предявения иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №164 от 02.07.2008 г. по гр. дело №738/2007 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.