2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1246/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
гр. С., 11.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1246 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Ламброполу срещу решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Й. П. Г. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 16.09.2008 г., допълнено с решение от 20.11.2008 г., по гр. д. № 1125/07 г. Районен съд[населено място] е осъдил Й. П. Г. да предаде на Ю. А., М. А. и Е. Ламброполу собствеността на поземлен имот с идентификатор 48489.08.233 по КК на[населено място] и на жилищна сграда с идентификатор 48489.8.233.2. Отхвърлил е иска по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на нот. акт № 196 от 2006 г. в частта, касаеща дарение на процесния имот.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която искът е уважен за разликата над 10/12 ид. ч. от поземления имот и за жилищната сграда. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил иска за собственост на 2/12 ид. ч. от поземления имот и от жилищната сграда. Оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част. За да постанови решението въззивният съд приел че договорът за продажба, с който Г. К. продала на продала на сина си В. 168 кв. м. от дворното място, заедно с построената в него лятна кухня бил е нищожен, с оглед разпоредбата на чл. 59 З. /отм./, което давало отражение и върху следващите сделки с имота.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението са формулирани въпроси как следва да се тълкува волята на прехвърлителя тогава, когато в акта за продажба е вписана реална част от парцел изразена в идеални части, с оглед разпоредбата на чл. 59 З. /отм./ и подлежат ли на отмяна по реда на чл. 231 ал. 2 ГПК /отм./ всички нотариални актове или само констативните.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивното решение не противоречи на т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК тъй като въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи по същество на спора.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За решение от 21.11.2007 г. по гр. д. № 250/2007 г. на Окръжен съд[населено място] няма данни да е влязло в сила, затова не може да бъде преценявано с оглед допустимостта на касационното обжалване. Решение № 1263 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 5029/07 г. на ВКС I ГО в което са разгледани нарушения на процесуалните правила по повод назначаването и приемането на експертно заключение, решение № 1317 от 06.02.2009 г. по гр. д. № 5136/07 г., на ВКС I ГО с което е разгледан конкретен спор и решение № 449 от 27.06.2002 г. по гр. д. № 703/01 г. на ВКС IV ГО касаещо срока в която трябва да се предяви иск по чл. 33 ЗС, са неотносими към спора.
Относими към поставените въпроси са решение № 333 от 26.04.1985 г. по гр. д. № 133/85 г. на ВС II ГО, с което е прието че собственикът на имот, чиито права са засегнати от прехвърлителна сделка, извършена от трето лице, включително съсобственик, може да защити правата си с установителен иск и да иска отменяване или изменяване на акта за прехвърляне, както и решение № 782 от 16.01.1996 г. по гр. д. № 821/95 г. на ВС I ГО, в което е прието че изтеклата до 30.05.1973 г. давност върху реална част от парцел запазва действието си при условие, че както тази част, така и останалата са отговаряли на изискванията за самостоятелен парцел, касационното обжалване е допустимо.
С оглед на изложеното, тъй като спорните въпроси са решавани по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 113/10 г. на Окръжен съд[населено място].
УКАЗВА на Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Ламброполу в едноседмичен срок да внесат 50 д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: