О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3010 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.307, ал.1 ГПК.
С молба вх. № 32222/12.12.2017 г. на Н. Т. Ц. се иска отмяна на влязло в сила решение № 581/04.04.2017 г. по гр.д. № 7619/2016 г. на Районен съд Плевен, с което се потвърждава решение № 454/13.11.2017 г. по в.гр.д. № 446/2017 г. на Окръжен съд Плевен и се признава вземане на [фирма] за топлоенергия от 511,90 лева през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. с лихви за забава в размер на 75,55 лева до 26.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от тази дата и разноски по делото.
В молбата за отмяна и допълнително представено изложение вх. № 6129/06.03.2018 г. се твърди, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1, 2 и 7 ГПК, в които са изложени съображения за нарушения на материалния закон и процесуалните правила във връзка с преценка на доказателствата по делото. Твърди се противоречие с практиката на ЕС и Директива 2011/83 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. /чл.27 – Непоръчани доставки/, както и че многократно Съдът на ЕС се е произнасял с решения по сходни дела, които противоречат на решенията на българския съд, който приема, че в случая не е нарушен чл.62 З.. Според молителката е поискано от С. да извърши тълкуване, а тълкувателното решение на Съда на Европейския съвет е във връзка с чл.27 от Директива 2011/83 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, което е от значение за изхода на делото.
От [фирма] са подадени писмени отговори от изпълнителния директор Й. В. В. и чрез юрисконсулт В. В., според които не е налице нито едно от основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, 2 и 7 ГПК – не са посочени нови доказателства или нови обстоятелства, няма влязла в сила присъда, с която да е установена неистинността на документ, показанията на свидетел или заключение на вещо лице и липсва решение на Европейския съд по правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.; ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.) или на протоколите към нея, за да е необходимо да се отстранят последиците от нарушението при новото разглеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената молба за отмяна на влязло в сила решение № 581 от 04.04.2017 г. по гр. дело № 7619/2016 г. на Районен съд Плевен е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено за защита срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо. Редовността на подадената молба за отмяна е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на отмяна, за която Върховният касационен съд следи служебно. Когато са посочени касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, но молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, според т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС.
В случая, молителката допълнително е уточнила с молба вх. № 6129 от 06.03.2018 г., че иска отмяна на съдебното решение на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК поради нарушение на Директива 2011/83 ЕС – чл.27 и практиката на С. по отношение на правата й на потребител. Основанието по чл.303, ал.1, т.7 ГПК предвижда възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея. Целта на производството по отмяна, в този случай, е да бъдат отстранени последиците от нарушението, което ЕСПЧ е установил в своето решение. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл.303, ал.1, т.7 ГПК е необходимо Европейският съд по правата на човека да е установил допуснато нарушение на ЕКЗПЧОС, във връзка с решаването на конкретното дело, чието влязло в сила решение се иска да бъде отменено. Молителката не представя решение на ЕСПЧ, в което да е установено нарушение на Конвенцията, а единствено твърди, че по сходни дела са постановени решения в противоположен смисъл на решенията на българския съд и предстои тълкувателното решение на Съда на Европейския съвет. Тези съображения не могат да бъдат основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК, тъй като доводите са по съществото на правния спор, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове, освен в хипотезите предвидени в закона – чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, които в случая не са налице.
Съгласно дадените указания в цитираното тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 32222/12.12.2017 г. на Н. Т. Ц. за отмяна на влязло в сила решение № 581 от 04.04.2017 г. по гр. дело № 7619/2016 г. на Районен съд Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3010/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.