4
гр. д. № 5404/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 347
София, 15.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5404/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 128 от 02.06.2016 г. по гр. д. № 141/2016 г. Кюстендилски окръжен съд е потвърдил решение от 05.01.2016 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Ц. Д. С., Е. Й. В. и С. Й. В. срещу Д. С. П. иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, изразяващи се в завземане и заграждане на площ извън собствения му имот № 055008, от към реката, с което препятства достъпа на ищците до техния имот, който е със статут на жилищна територия.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищцата С. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. В изложението не е формулиран въпрос, който да е разрешен от съда и обосновал правните му изводи и за който да е налице това основание. Останалите направени твърдения в изложението не представляват формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е подал отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Касаторката и останалите съсобственици Е. и С. В. са предявили срещу Д. П. иск по чл.109 ЗС с искане ответникът да бъде задължен да преустанови да загражда част от имот 055017 в землището на [населено място], с който граничат имотите на страните от юг, тъй като с това си действие ограничава достъпа на ищците до техния имот.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на имот № 055002 в землището на [населено място], [община], а ответникът на съседния от север имот № 055018. Двата имота граничат от изток с имот № 055017, представляващ вътрешна река, собственост на държавна. За недоказани е намерил твърденията на ищците, че ответникът е преградил част от този имот, разположен между източните граници на имотите на страните и река Г., с което ограничава възможността им да достигат до имота си от там с лек автомобил.
С приетите три технически експертизи е установено, че имотите на страните от източната страна граничат с имот № 055017, записан като „вътрешна река”. Ищците използват част от този имот за да достигат до имота си, който е оставен без излаз към съществуващ или новопостроен път, по данни от техническата експертиза. От извършените измервания и оглед вещите лица са установили, че имотът на ответника граничи от юг с имот 000017, представляващ полски път, собственост на общината и от юг с имот № 055017 – вътрешна река, собственост на държавата, и не е заградил площ по-голяма от тази на своя имот, чрез завземане на такава от държавния имот от юг. Вещото лице Г. при изготвяне на първоначалната експертиза е установило, че разстоянието по продължение на южната граница на имота на ответника и реката в най-тесната част е 3.50 м., а по картата на землището е 5.40 м., за което изказва предположение, че е резултат от отнасянето на част от брега от реката, или от неточно заснемане коритото на реката. При извършен повторен оглед от допусната тричленна експертиза, е установено че, ищците по иска са провели процедура по промяна предназначението на притежаваната от тях земеделската земя и узаконяване на построената от тях в имота жилищна сграда. Предназначението на земята е променено, но не е проведена процедура за осигуряване на достъп до имота им, което съставлява нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗУТ. Поради липса на излаз на имота на ищците те използват за достъп до него полския път, заснет с № 000017 и продължават през имот 0550167 – вътрешна река. При извършени замервания е установено, че по линията С1-С течащата река е с ширина 3.70 м., речището е 4.70 м., и вътрешната река до т. С е 5.40 м. При огледа е установено, че е извършено насипване с баластра с цел укрепване на брега от следващо подриване от реката. В заключение в съдебно заседание вещите лица са изразили становище, че при тази ширина на вътрешното корито може да премине и лека кола. Ищците са направили волеизявление за оттегляне на иска, с което ответникът не се е съгласил.
След анализ на установените факти съдът е намерил иска за неоснователен с аргумент, че ответникът не е заградил част от имота от юг с който граничи и имота на ищците и през който те преминават за да достигнат до собствения си имот.
Въззивният съд е достигнал до същия извод след като е обсъдил събраните доказателства и е потвърдил първоинстанционното решение.
Единственият формулиран въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка, е този следвало ли е съдът да спре производството по делото, до приключване на гр. д. № 248/2015 г. по описа на Кюстендилски районен съд, което има за предмет предявен от касаторите иск за определяне границата между техния имот и имота на ответника № 055008.
По това искане на ищците въззивният съд се е произнесъл в решението, като го е намерил за неоснователно, тъй като предмет на разглежданото от него дело е иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователни действия, изразяващи се в заграждане на част от имота, заснет в КВС като вътрешна река с № 055017, собственост на държавата, с което се пречи на ищците да ползват част от него за достъп до собствения им имот, а предмет на гр. д. № 248/2015 г. е ревандикационен иск за 67 кв. м., за които се твърди, че са част от имота на касаторите и са завзети без основание от ответника.
Този въпрос е разрешен от съда при правилно прилагане на закона, тъй като не се установява изходът на спора по чл. 109 ЗС да е обусловен от този по спора по чл. 108 ЗС, след като първият е основан на твърдение, че ответникът е завзел част от държавен имот, с което пречи на ищците да преминават до собствения си. Този въпрос е с различен предмет, от предмета на иска по чл. 108 ЗС, с който се защитава правото на собственост върху 67 кв. м. от имота на ищците, които те считат да са завладяни от ответника без основание.
От установеното по делото, че при промяната предназначението на имота на ищците от селищен в такъв за жилищни нужди не е изпълнена изцяло административната процедура, тъй като не е предвиден достъп до имота – изискване, установено в чл. 60, ал. ЗУТ, може да се направи извод, че касаторите разполагат и с правната възможност да разрешат проблема с достъпа до имота си по административен път.
Липсата на други формулирани въпроси е достатъчно основание да не се допуска касационна проверка на възизвното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 02.06.2016 г. по гр. д. № 141/2016 г. Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: