ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347
София 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 323/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “В” Е. – гр. П. срещу Определение № 370 от 17.ІІІ.2010 по ч.т.д. № 302/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, частна жалба, подадена от “В” Е. – гр. П. срещу Определение №99/ 20.І.2010 г. по т.д. № 36/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. По изложените съображения, че неправилно, тъй като жалбоподателят не е променял седалището или адреса си на управление, вписани в търговския регистър, а отбелязването от помощник на ЧСИ върху запорното съобщение, не може да се приеме за редовно, тъй информацията е дадена от заинтересована страна – ЛРД ”С” – гр. П., който иска обезпечение на бъдещия иск и който е предявил бъдещия иск срещу жалбоподателя. Жалбоподателят сочи решения от въззивния съд процесуалноправен въпрос, обосновава основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК и прилага копия от съдебни актове по изложения въпрос. Иска определението да се отмени и делото да се върне за разглеждане на подадената частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск.
Ответникът по частната жалба Л. -. р. дружество ”С” – гр. П. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като туря край на въззивното производство, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на “В” Е. – гр. П. срещу Определение №99/ 20.І.2010 г. по т.д. № 36/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, като просрочена. Изложени са съображения, че запорно съобщение по изп.д. № 103/ 2010 г. на ЧСИ, е връчено на длъжника на 10.ІІ.2010 г., по реда на чл. 50 ГПК, тъй като последният посочен в регистъра адрес на “В” Е. – гр. П., е бул.”България” №144, и видно от отбелязването, на този адрес няма офис или седалище на фирмата, която е напуснала адреса и новият й адрес е неизвестен.
Частната жалба е основателна. Не са налице основания за приложение на чл. 50 ал. 2 ГПК, тъй като и ЛРД ”С” – гр. П., и “В” Е. – гр. П., са вписали в съответния регистър, адрес на управление: бул.”България” № 1* следствие на което при връчване на запорното съобщение, дадената информация относно “В” Е. , че “няма офис и дружеството е напуснало адреса”, е дадена от заинтересована страна – от ЛРД ”С”, искал допускане на обезпечението на бъдещ иск и предявил иска за неплатен наем срещу “В” Е. – гр. П.. Поради това неправилно въззивният съд е приел, че подадената от “В” Е. – гр. П. на 18.ІІ.2010 г. частна жалба е просрочена, като е определил срока по чл. 396 ал. 1 ГПК, съобразно връчено на 10.ІІ.2010 г. запорно съобщение.
С оглед изложеното обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, е неправилно и следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба.
Тъй като частната жалба няма характер на частна касационна жалба по чл. 274 ал. 3 ГПК, не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя във връзка с основателността на искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 370 от 17.ІІІ.2010 по ч.т.д. № 302/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частна жалба вх. № 4158/ 18.ІІ.2010 г., подадена от “В” ООД – гр. П. срещу Определение №99/ 20.І.2010 г. по т.д. № 36/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: