О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
Гр. София, 18.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 75 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 2804 от 17.09.2016 г., подадена по пощата на 15.09.2016 г. от Е. К. Ц. (лице с юридическа правоспособност) против решение № 130 от 13.07.2016 г. по в.гр.д.№ 443/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин, ГК.
Ответниците по касация Община – [населено място], Министерство на регионалното развитие и благоустройството и [фирма] не са подали отговори на касационната жалба.
Третото лице – помагач на касатора – Ц. И. Ц., е заел становище, че касационната жалба е основателна.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
С молба вх.№ 5692 от 19.05.2017 г. (т. ІV) жалбоподателката иска да не се дава ход на настоящото производство, а делото да бъде върнато на ОС – Видин за произнасяне по молби за поправка на очевидна фактическа грешка, подадени след постановяването на атакуваното решение № 130 от 13.07.2016 г. по в.гр.д.№ 443/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин, ГК. Искането по молба т. ІV от молбата с вх.№ 5692 от 19.05.2017 г. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, защото изхода от произнасянето по касационната жалба с вх.№ 2804 от 17.09.2016 г. не се намира в зависимост от разглеждането на последващо подадените молби за поправка на очевидна фактическа грешка.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване на решение № 130 от 13.07.2016 г. по в.гр.д.№ 443/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин, ГК, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
Въззивното гр.д.№ 443/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин, ГК е приключило с постановяването на въззивно решение № 10 от 12.02.2015 г., с което е потвърдено решение № 25 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 681/2008 г., постановено от Районен съд – Видин, с което е отхвърлен предявения от Е. К. Ц., подпомагана от Ц. И. Ц., срещу Община – [населено място], Министерство на регионалното развитие и благоустройството (представлявано от Областна администрация – В.) и [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС. Основното решение № 25 от 07.04.2014 г. по гр.д.№ 681/2008 г. на РС – Видин е поправено с решение № 1365 от 03.09.2014 г. (влязло в сила като необжалвано от страните) съобразно което е отхвърлена претенцията по чл. 108 ЗС относно цялото дворно място, съставляващо парцел VІІІ-7-72 „а” по плана на [населено място], [улица] от 1945 г.
С молба, подадена по пощата на 13.01.2016 г. и заведена в регистратурата на ОС – Видин с вх.№ 110 от 14.01.2016 г., Е. К. Ц. е поискала да се допусне поправка на ЯФГ в мотивите на решението, в отговор на която е постановено атакуваното решение № 130 от 13.07.2016 г. по в.гр.д.№ 443/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин, ГК, с което молбата е намерена за неоснователна и не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
Иска се допускане на касационното обжалване по въпросите, цитирани по-долу:
(1) „Въззивната инстанция следва ли при диспозитив, с който потвърждава първоинстанционното решение, да вземе под внимание и решение на първоинстанционния съд по чл. 192 ГПК /отм./, респ. чл. 247 ГПК влязло в сила след подаване на въззивната жалба и преди постановяване на въззивното решение ?”
(2) „Въззивният съд може ли да потвърди първоинстанционно решение ако мотивите на въззивния съд противоречат на мотивите на първоинстанционния съд, или следва да има самостоятелен диспозитив ”
(3) „Компетентен ли е въззивния съд да приеме друга фактическа обстановка, противна на приетата от първоинстанционния съд, без приемане на нови доказателства ?”
(4) „Какви са правните възможности за реагиране срещу позоваване на неприети и несъществуващи по делото доказателства от въззивната инстанция ?”
Искането се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в която връзка касаторката моли да бъдат съобразени представеното от нея Р № 207 от 30.10.2013 г. по гр.д.№ 2961/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., както и посочените в защита вх.№ 5693 от 19.05.2017 г. (непредставени) Р № 35 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 5675/2014 г. на ВКС, І г.о., Р № 37 от 06.04.2016 г. по гр.д.№ 2802/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 356 от 13.12.2011 г. по гр.д.№ 732/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 157 от 27.06.2016 г. по гр.д.№ 6645/2014 г. на ВКС, І г.о., Р № 128 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 1085/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р № 443 от 31.10.2012 г. по гр.д.№ 445/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
На първо място, никой от поставените въпроси не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая се атакува произнасяне по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Поставените въпроси, обаче, не третират правни проблеми, касаещи възможността след като обяви решението по делото, въззивният съд да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки, поради което нямат отношение към крайния изход от производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Това само по себе си изключва възможността да се допусне касационното обжалване.
На следващо място, с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая касаторката поддържа, че е налице основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С изложението не е обосновано с какво произнасянето на касационния съд ще допринесе за правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Тъй като липсва доказано основание за произнасяне с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, то отсъства възможност за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторката поддържа още, че са налице предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка се позовава на седем съдебни акта, без да излага конкретни съображения в какво се състои противоречието между произнасянето на окръжния съд и Върховния касационен съд. Подобно противоречие не се констатира, поради което не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 13.07.2016 г. по в.гр.д.№ 443/2014 г. по описа на Окръжен съд – Видин, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за образуване на производство по чл. 307 ГПК по молба за отмяна вх.№ 2465 от 04.08.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: