2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 02.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1007/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма],[населено място] против въззивно решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 1091/2009 г., с приложено към жалбата, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, В. Г. Н. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Благоевград, с решение от 4. 2. 2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. е потвърдил решението на Районен съд Благоевград от 16. 10. 2009 г. по гр. д. № 1562/2009 г.. С това решение е осъдено [фирма] да заплати на В. Н. сумата 3 027.74 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудвата й книжка от 15. 10. 2008 г. до 27. 2. 2009 г., със законната лихва от 7. 7. 2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 600 лв. разноски по делото.
Искането за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретизираният от жалбоподателя въпрос е подлежат ли на доказване вредите, които работникът или служителят е претърпял от незаконно задържане на трудовата му книжка или същите са презумирани от закона.
Искането за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос е неоснователно, тъй-като няма връзка с произнасянето на въззивния съд. Окръжният съд изрично е посочил, че по делото е установен фактическият състав на чл. 226, ал. 2 КТ – незаконно задържане от работодателя на трудовата книжка на ищцата, от което действие за нея е настъпило реално увреждане –невъзможност да започна работа, т. е. причинна връзка между незаконното действие на ответника по иска и увреждането на ищцата. От мотивите на въззивното решение следва, че решаващият съд се е позовал на събраните по делото доказателства относно установяване на факта на реално настъпилите вреди на ищцата – невъзможността й да започне работа при друг работодател. Следователно съдът е приложил точно закона и се е съобразил с посочената от жалбоподателя съдебна практика – актове на различни съдилища, че реално настъпилите вреди за работника и служителя от задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовия договор, подлежат на доказване. Изложението фактически съдържа доводи на жалбоподателя за допуснати от съда нарушения при оценката на доказателствата, но тези възражения могат да бъдат съобразени при разглеждане на касационната жалба по същество, при вече допусната каксация, а не в производството по допускане на касационно обжалване. Позоваването на съда на изричния текст на закона се отнася само до размера на присъденото обезщетение , както е предвидено в чл. 226, ал. 3 КТ, т. е. не е относимо към въпроса, поставен от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 4. 2. 2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място]. да заплати на В. Г. Н. сумата 850 /осемстотин и петдесет/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: