1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
[населено място], 20.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№1834 /2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Ц. С. и Д. Б. С. против решение № 29 от 25.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1508 / 2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение при всички отменителни основания по чл.281,т.3 от ГПК, а като основания за допускане са посочени тези по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът Г. фонд – София не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С решение №1823 от 30.10.2014 г. по гр.д.№123 / 2014 г. на Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по субективно кумулативно съединени искове по чл.52 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди по чл.88,ал.1,т.1,буква б от Закона за застраховането / отм./ , респективно по чл.288,ал.1,т.2 , буква б от Кодекса за застраховането /отм/ , предявени срещу Г. фонд – [населено място]. Исковете са уважени, като на всеки един от тях е присъдено обезщетение по 130 000лв. – за претърпяни неимуществени вреди от настъпилата на 16.11.2011 г. смърт на дъщеря им В. Д. С. в резултат на ПТП, станало на 14.07.1998 г.. За разликата до 150 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. В тази част решението е влязло в сила, поради необжалването му.
Решението е обжалвано от Г. фонд-гр.София в частта, с която исковете са били уважени.
П. Апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е отхвърлил субективно кумулативно съединените искове.
Съдът е приел, че дъщерята на ищците е пострадала при ПТП на 14.07.1998 г. при сблъсък на два автомобила- лек автомобил м.” В.” с рег.№ ПзА 7485, управляван от Х. Г. и лек автомобил м. БМВ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от С. Ф.. Вината на водачите е установена с влязла в сила присъда № 149 от 03.09.2002 г. на Пловдивския районен съд по нохд № 871/1999 г. След ПТП В. С.- дъщеря на ищците, е намерена в клинична смърт, с тежки телесни увреждания, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. На пострадалата е била причинена и тежка контузия на левия бял дроб, налагаща перманентна кислородна терапия. На 19.07.1998г. състоянието на В. рязко се влошило и се наложило оперативно лечение в Клиниката по неврохирургия – Пловдив. На 05.09.2001 г. общото й състояние отново рязко се влошило и тя е била преведена в КАРИД-Пловдив в кома. На 16.11.2011 г. В. починала като в акта за смърт като причина бил посочен „мозъчен инфаркт”.
За да отхвърли предявените искове съдът е приел, че на ищците не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, след като на дъщеря им В. С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди с влязлата в сила присъда, посочена по-горе. Съдът е счел, че настъпилата смърт на В. 13 години след ПТП не може да се разглежда като ексцес на причинените й през 1998 г. тежки телесни повреди. Съдът се е позовал на т.10 от Постановление № 4 от 1975 г. на Пленума на ВС, съгласно която при ексцес обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването на здравословното състояние. Обстоятелството, че 13 години след увреждането пострадалата В. е починала в резултат на усложненията, не може да се приеме като влошаване на здравословното й състояние, респективно като основание за присъждане на допълнително обезщетение извън присъденото такова. Направен е извод, че настъпилата смърт не би могло да се квалифицира като ексцес. Настъпилата смърт е самостоятелно основание за присъждане на вреди от непозволено увреждане на наследниците на починалата, но само доколкото тя е пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл.51,ал.1 от ЗЗД. Пряка и непосредствена последица от поведението на водачите на МПС, според въззивният съд, са причинените телесни увреждания на пострадалата В.. Последвалата смърт, макар и да има връзка с поведението на делинквентите, не е пряка и непосредствена последица от извършения от тях деликт.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторите формулират следните материално-правни въпроси: 1.Може ли сама по себе си настъпилата смърт, която е в причинно-следствена връзка с ПТП и причинени телесни увреждания да се квалифицира като влошаване на здравословното състояние-ексцес? 2.Родителите и наследниците по закон на пострадалите имат ли право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на наследодателя им, която смърт представлява ексцес и е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП?
По двата въпроса касаторите се позовават на критерия по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, а именно противоречие с ПП № 4 / 1975 г. т.10, на Решение № 161 от 17.01.2013 г. по т.д.1040 / 2011 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 23 от 12.09.2013 г. по т.д. 752 / 2011 г. на ВКС, ІІ т.о..
При условията на евентуалност касаторите се позовават и на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че релевантен за спора и изпълняващ общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК е вторият въпрос, конкретизаран на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, като същият ще следва да бъде допуснат за проверка за съответствието му с Постановление №4/68 г. на Пленума на ВС и Постановление №4/61 г. на Пленума на ВС / което е изключва критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/: „Родителите имат ли право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото им дете, ако е налице причинна връзка между телесните увреждания , получени от пострадалата при ПТП , при доказана вина на деликвента / деликвентите и последвалата смърт”.
Цитираната от касатора съдебна практика съдържа произнасяне за правото на обезщетяване на пострадалия от влошаване на здравословното му състояние от деликта, какъвто не е предмета на предявения иск. В случая ищците претендират обезщетение за търпените от тях болки и страдания, следствие на смъртта на починалото им дете.
Ищците са освободени от заплащане на ДТ.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 25.02.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1508 / 2014 г. на П. Апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Ц. С. и Д. Б. С. искове срещу Г. фонд – София за сумите от 130 000лв. , представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им В. С. в резултат на ПТП на 14.07.1998г.
Делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение на ВКС, ТК за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: