4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
С., 20,05,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2503/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №ІV-31 от 14.04.2014 г. по т.д. №236/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по касация – Д. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника си – адв. И. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Третото лице – помагач на страната на ответника – [община] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Страната е развила съображения относно доказателствената сила на протокола за ПТП, с оглед подписването му от участниците в ПТП. Посочено е в подкрепа на изложеното, че то се извежда от изброени решения на ВКС. Поставен е въпроса „ Обвързан ли е съдът от материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП, в качеството му на официален свидетелстващ документ, относно обективираните в него обстоятелства”. Така поставен въпросът макар и общ може да бъде приет за релевантен, но същият не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС, а изцяло в съответствие с нея. Освен това в мотивите си въззивният съд се позовава на тази константна практика, но излага съображения във връзка с конкретния случай, свързани с непълнотите на процесния протокол и възможността да бъде доказван механизма на ПТП с други доказателства, именно, с оглед установяване на предпоставките по чл.45 ЗЗД. В тази насока, съдът подробно е мотивирал кои факти не счита, че следва да бъдат приети като установени от съставения по разглежданото ПТП протокол, поради това, че в него липсват съществени данни относно местопроизшествието,а именно- място на удара, местоположение на автомобилите спрямо мястото на удара, разстоянието на което те се намират един от друг и др. При тази фактическа обстановка, твърдяното общо и лаконично от касатора противоречие с практиката на ВКС, а именно, че протокола се ползва с обвързваща доказателствена сила относно констатираното положение на МПС, очевидно е неотносимо към поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не се обосновава и соченото противоречие, свързано от касатора с цитат от мотивите на решение на ВКС, съдържащ обосноваване, че протокола се ползва с доказателствена сила относно фактите, неизгодни за подписалите го участници. По подобно твърдение на страната относно вписаното за употреба на алкохол, съдът изрично е мотивирал, че отразеното, че и двамата водачи са употребили алкохол / не е посочено дали е взета проба и в какво количество е този алкохол / се опровергава от докладна записка от 04.01. 2010г., а и самите страни не са твърдяли, че участниците в ПТП са употребили алкохол, / сочения като деликвент не е санкциониран за това/, поради което макар и да съдържа неизгодни факти, съдът не е кредитирал протокола в тази му част.Т.е. отново не е налице поддържаното противоречие, с оглед различните хипотези разглеждани в сравняваните актове, предполагащи различни правни изводи. Следователно, с тези доводи страната не установява предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по така формулирания от нея въпрос.
Касаторът е изложил оплакване, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила бил обявил делото за решаване, приемайки че констатациите в Протокола за ПТП са непълни, без да изследва механизма на ПТП с други доказателствени средства, като страната е обосновала задължение на съда да назначи и изслуша експертиза пред себе си с ТР № 1/12г. и с решения на ВКС.Така е поставен въпроса „ Съществува ли задължение за съда в случай, че последния е възприел наличието на непълноти относно констатациите в Протокол за ПТП да изследва механизма на същото и с други доказателствени средства, вкл. чрез назначаване на автотехническа експертиза”. Този въпрос, обаче съответства на становището на страната, а не на решаващите изводи на състава, който / за разлика от цитираната практика, в която не е било допуснато експертно заключение/ е разгледал изслушаната експертиза пред първостепенния съд и е констатирал, че същата съдържа редица предположения на вещото лице, именно поради липса на конкретика в Протокола за ПТП. Поради това, той е кредитирал единствено тази част която е съдържала данни, обосновани със събрания доказателствен материал. Т.е. не е налице соченото противоречие, тъй като вече е била изслушана техническа експертиза, която е обсъдена. За да бъде задължен да изслуша друга такава пред себе си, то страните е следвало да въведат оплакване за допуснато процесуално нарушение, каквото касаторът не е въвел с отговора на жалбата – изрично т.3 ТРОСГТК №1/13г., като именно с това тълкувателно решение са разяснени изрично хипотезите, при които съдът е задължен служебно да събере доказателства, каквото задължение по принцип той няма, тъй като доказването на претенцията е възложена от процесуалния закон на ищеца. Освен това страната не е обосновала нито едно от визираните с това ТР основания пред въззивния съд. Тя не ги е застъпила и в оплакванията си с касационната жалба. Или не се обосновава поради това поддържаното основание, като съдът е действал процесуално съобразно разрешенията в цитираното ТР ОСГТК № І/13г. Следователно, страната се установява предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК и по този въпрос.
Изложеното е относимо и към направеното от касатора оплакване за допуснато нарушение, тъй като първостепенния съд съдът, според нея не се бил произнесъл по искането за допускане на свидетел и повторна автотехническа експертиза. Така е поставен въпроса „ Следва ли въззивнният съд при констатирана неизяснена фактическа обстановка да се произнесе по доказателствени искания, направени в законоустановения срок пред първата инстанция и оставени без произнасяне от нея”, като същият въпрос е формулиран и с оглед допълване на доклада по чл.146 ГПК след оплакване, че съдът не бил извършил това процесуално действие, въпреки, че приел, че делото не е изяснено от фактическа страна. Така направени оплакванията за неправилност на решението поради процесуални нарушения не обосновават наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Доводите са и фактически неверни и несъобразени с процесуалното поведение на ищеца – сега касатор. Гласните доказателства са поискани с исковата молба при условие, че ответника оспори обстоятелствата за процесното ПТП, в хипотеза на посочване на обстоятелствата и имената на свидетелите допълнително. Такива свидетели нито са посочени конкретно, нито доклада по делото е бил оспорен от касатора – ищец, който изрично е заявил, че няма възражения по проекто – доклада/ с.з. от 30.10.2013г./, а автотехническата експертиза е оспорена единствено по размера на щетата / вж. същото заседание/. Исканията за допускане на допълнителни доказателства / още повече че същите не са и въведени процесуално валидно и пред първостепенния съд/ не са правени с жалбата и отговора й, поради което и съдът не е имал служебни задължения да допълва доклада / в който е разпределена доказателствената тежест/ , а също така и служебно да събира доказателства за установяване на твърдения на ищеца, тъй като тежестта за доказването им не е възложена от процесуалния закон на съда, а на страната. Следователно, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по тези въпроси.
Страната не е въвела никакви съображения за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само е възпроизвела текста на нормата, поради което се налага извод, че това основание не е установено.
С оглед изложеното и при така обоснованото приложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. Ответната по касация страна не е поискала разноски и не е установила да е направила такива поради което не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІV-31 от 14.04.2014 г. по т.д. №236/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: