О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 20.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3084 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Д. против решение № 11 от 17.01.2013г. по гр.д.№ 551/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1263/25.06.2012г. по гр.д.№ 894/2010 г., с което тя е осъдена на основание чл. 72, ал. 1 ЗС да заплати на П. Д. Е. сумата от 60 000 лева, претендирана по частичен иск от цялата сума от 804 321 лева, съставляваща увеличената стойност на недвижим имот – УПИ …, 1974, в кв. 127 по плана на СО „Т.” [населено място], а съгласно кадастралната карта на [населено място] с идентификатор 10135.2520.4232, в който са изградени претендираните подобрения – семеен хотел и басейн.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на материалния закон – 70, ал.2 ЗС поради това, че съдът не е приел, че презумпцията за добросъвестност е оборена, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът е изследвал само стойността на разходите, а не дали те увеличават имота и за неоснователност на решението поради това, че съдът не е посочил защо възприема заключението на СТЕ въпреки че тя е непълна.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани три въпроса: 1 знанието на купувача, че купува от несобственик прави ли го добросъвестен, 2..следва ли съдът да прояви активност да установи дали увеличената стойност е разна на направените разходи за извършване на подобренията. 3, съдът длъжен ли е да прояви активност и да изиска от вещото лице да изготви изцяло задачата и да изложи подробни мотиви защо възприема заключението..
Ответницата по касация П. Д. Е. оспорва жалбата и допускането до касационно обжалване поради това, че така както са дадени въпросите не съответстват на данните по делото, защото до оборването констатациите на нотариуса, нот. акт легитимира посоченото лице като собственик, че експертизата е установила наличието в имота на подобренията и ги е оценила, а съдът е посочил защо възприема заключението на СТЕ
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото се установява следното:
С влязло в сила решение № 412 по гр. д. № 1734/2008 г. Варненският окръжен съд е осъдена П. Д. Е. да предаде на К. Д. Д. владението върху ПИ № 1973 по КП от 1989 г. м. „Т.” с площ от 500 кв. м., представляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ, целият с площ от 1 000 кв. м. В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС за предаване на другата реална част от имот № 4232, решението, е обжалвано пред ВКС и с решение № 840/10 от 15.08.2011 г. на ВКС, І г. о. по гр. д. № 1355/2009г. то е отменено и вместо това П. Д. Е. е осъдена да предаде владението на Костадинка Д.. и върху другия ПИ № 1974. В реалната част от имот № 4232, съвпадаща с ПИ № 1973 по КП от 1989 г. м. „Т.”, ищцата е изградила семеен хотел и басейн. В производството по ревандикационния иск П. Е.. се е легитимирала като собственик с н.а. № 135/2003 г. за покупка на ПИ № 1973, в кв. 127 по плана на в. з. „Т.”, идентичен с парцел № ХІІІ-1973, а с н.а. № 43/1996 г. за придобиването на ПИ № 1974, в кв. 127 по проектоплана на в.з. „Т.” – В.. Праводателката по първия акт се е легитимирала с н.а.176/1993г., издаден по обстоятелствена проверка. СТЕ, изготвена от в. л. П., установява, че ПИ № 4232 по ПНИ на СО „Т.” е идентичен с имоти с пл. № 1973 и 1974 по КП на м. „Т.” и с ПИ № 10135.2520.4232 по к. к. на [населено място], м. „Т.”. П. Е. изгражда процесния хотел и басейн в имота, въз основа на разрешения за строеж на [община], р-н „Приморски” № 353/19.08.2004 г. (за семеен хотел) и разрешение за строеж № 648/01.11.2007 г. (за басейн). Момента на изграждане се установява от приети актове необходими за строителството и протоколи за приемане на отделни строителни работи. Протокол за линия и ниво на строежа от 15.08.2005 г., протокол за откриване на строителна площадка от 15.08.2005 г., акт № 14 от 20.12.2005 г. за грубия строеж на хотела, чието оспорване не е доказано от ответницата. СТЕ, изготвена от в. л. инж. Л. е имала за задача да даде стойностите на извършените разходи и увеличената стойност на имота. Независимо, че вещото лице не представило две отделни стойности, съдът е възприел експертизата като отразяваща направените разходи, които представляват същевременно и увеличената стойност на имота. В случая подобренията в процесния имот, по вид и стойност подробно описани в уточняваща молба от 01.06.2010 г., съществуват в имота и са оценени на обща стойност – 532 299.07 лева /л. 111/.
За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е приела, че П. Е. е придобила владението върху процесния имот през 2003г. на правно основание, годно да я направи собственик, като същата не е знаела, че праводателят й не е бил собственик. Делото срещу нея по иска по чл. 108 от ЗС е образувано на 26.04.2006 г., т. е. след датата както на посочените придобивни актове, формално легитимиращи я като собственик на имота, така и след като процесният хотел е бил изграден на етап груб строеж – 20.12.2005 г., когато е подписан акта за приемане на конктрукцията.
Относно басейна, съдът е приел, че е бил завършен преди 13.11.2007 г., на която дата е издадено удостоверение № Н-776 от Отдел „Кадастър и регулация” към [община] за находящия се в УПИ …, 1974, кв. 127 по плана на СО „Т.” [населено място] басейн /л. 174/. Същото е издадено на осн. чл. 116, ал. 1 от ЗУТ, който посочва, че юридическите и физическите лица, които осъществяват строителни работи, засягащи съдържанието на кадастралните планове, са длъжни незабавно след завършване на работите да предоставят на общинската администрация пълни и точни данни – схеми, скици, планове, чертежи и документи за собственост за извършеното ново строителство или преустройство. Исковата молба по иск по чл. 108 ЗС е постъпила в съда на 26.04.2006г. и е вписана на 18.09.2006г. а съдебното решение на РС е постановено на 08.05.2008г. Тъй като басейна е изграден след предявяване на иска по чл. 108 ЗС, съдът е приел на основание чл. 71, ал. 1 ЗС, че ищцата е недобросъвестен подобрител, поради което й се дължи по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Тъй като СТЕ посочва като разход за басейна сумата от 28 000 лева, която се явява и увеличената стойност на имота. Двете суми са еднакви, поради което тази сума е приета за дължима на подобрителя на имота.
Първия поставен въпрос – знанието на преобретателя, че купува от несобственик прави ли го добросъвестен, така зададен е неотносим. От обстоятелството, че ищцата е купила имота през 2003г. от лице, което е признато за собственик по давност през 1993г. не може да се прави извод, че тя е знаела, че купува от несобственик. Констативният нот. акт, издаден на основание чл. 537 ал.2 ГПК има легитимиращ ефект и до оборване на констатациите на нотариуса в него доказва, че посоченото в него лице е собственик на основание давност. /ТР № 11/21.03.2013г. /
Втория въпрос – следва ли съдът да прояви активност да установи дали увеличената стойност на имота е равна на направените разходи за извършване на подобренията, има връзка с делото, защото определя размера, до който следва да се уважи иска, но тъй като е предявен иск само за 60 000 лв., като частичен и с оглед установените стойности на подобренията към настоящия момент, отговорът не би променил крайния извод за основателност на иска за предявената част. За не-предявената част, решението не създава сила на пресъдено нещо. /ТР № 1/17.07.2001г.т.1/. Същото важи и за отговора на третия поставен въпрос – съдът длъжен ли е да прояви активност и да изиска от вещото лице да изготви изцяло задачата и да изложи подробни мотиви защо възприема заключението. И този въпрос касае размера на иска, а предявената част от претенцията е доказана по размер независимо дали се оценява стойността на подобренията, или увеличената стойност на имота. Безспорно е, че с претендираната сума е увеличена стойността на имота.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване,поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11 от 17.01.2013г. по гр.д.№ 551/2012г. на Варненски апелативен съд по касационна жалба, подадена от К. Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: