Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
Гр.София, 20.09.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1801/11 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С решение №23/22.02.11 г., постановено от ОС-Ямбол по В.Н.О.Х.Д. 635/10 г., е потвърдена присъда № 1174/02.12.10 г.,постановена от РС-Ямбол по Н.О.Х.Д.1846/09 г. С последната С. С. Д. и И. И. П. са осъдени за извършени от тях престъпления по чл.290,ал.1 вр.чл.20,ал.3 НК за първата и вр.чл.20,ал.2 НК за втората.
В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок /18.05.11 г./ от влизане в сила на присъдата /22.02.11 г./, са постъпили искания за възобновяване на цитираното наказателно производство, отмяна на въззивното решение и първостепенната присъда и оправдаване и на двете осъдени лица или алтернативно-връшане на делото за ново разглеждане след отмяна на актовете на долустепенните съдилища. Оплакванията са за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание пред ВКС защтниците на осъдените поддържат исканията за възобновяване с изложените в тях основания.
Представителят на ВКП намира същите за неоснователни.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид исканията за възобновяване и изтъкнатите в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящото производство, намира за установено следното:
Голямата част от аргументите, изложени в исканията за възобновяване и изтъкнати в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, касаят обсъждане на конкретни доказателствени материали и са свързани с възможността да бъдат опредметени като оплакване за необоснованост. Последната не е касационно основание, защото ВКС е съд по правото. Същевременно обаче, обсъдените неблагополучия на присъдата и решението на Ямболските съдилища са изведени словно в сезиращите настоящата инстанция документи като процесуални нарушения, вероятно с извод, че са довели до ограничаване правото на защита на осъдените- чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК.
По-нататък, след направен в исканията доказателствен анализ, на основание недоказаност се претендира Върховният съд да пристъпи към директно оправдаване на П. и Д., което, съгласно разпоредбата на чл.425,ал.1,т.2,пр.последно вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК е възможно да бъде сторено само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. Що се касае до тези по процесното дело, според съдебните актове е приета осъществена фактология по престъпната дейност и следователно не е възможен целеният от защитата подход. Недоказаността сама по себе си не е касационно основание, защото при нейна констатация се стига до промяна на възприетите факти, а ВКС не е оправомощен в тази насока. Отделен е въпросът, че твърдените от страните порочно обмислени доказателствени обстоятелства могат да бъдат подведени под незаконосъобразно приложение на разпоредбите на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК, което обуславя наличието на съществено процесуално нарушение, резултирало в некачествен анализ,довел и до неправилно приложение на материалния закон. Именно с възприемането на такива характеристики на исканията за възобновяване на настоящото дело, последните могат да бъдат приети за разглеждане.
Преценката на процесуалната действителност установява присъствие на тежък процесуален недъг на въззивното решение. Той очевидно е оценен като такъв и от страна на защитата, изводимо от сезиращите ВКС документи. Видно от съдържанието на мотивите на решението на ОС-Ямбол, липсва собствен доказателствен прочит и съпоставяне на нуждаещи се от обсъждане в детайли гласни доказателствени средства, отнесени към писмени такива както от досъдебното, така и от съдебното наказателно производство и приложеното към него гражданско дело. От формална гледна точка е изложена фактическа обстановка и след това е посочено, че тя се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, както това е сторено от първоинстанционния съд. На практика е направен препис на възприетото от РС-Ямбол, без да се отговори на нито едно от възраженията, изтъкнати в допълненията към въззивните жалби на осъдените лица /те се изтъкват и понастоящем пред касационната инстанция/. В този смисъл съждението, че „настоящия състав на окръжния съд счита доводите на защитниците на двете подсъдими за неоснователни предвид подробните съображения изложени по-горе” /л.189 от въззивното съдебно производство/ е повече от несподелимо. „Подробни съображения”,които при това да дават отговори на поставените по жалбите въпроси, липсват.
От друга страна, според възприетите от второстепенния съдебен състав мотиви към присъдата на Ямболския районен съд /л.140 от съд.производство/ , доказателственият анализ не е всестранен и пълен, за да са несъмнени източниците за съдебното становище. Най-малко не присъства ясен разбор на разискваните от защитата писмени доказателствени средства, относими към процесния случай и в частност, към субективната страна на правната квалификация /поне досежно П./, осмислени в контекста на обсъдените гласни доказателствени средства.
При това положение е необходимо да бъдат подчертани задълженията при изготвяне на съдебни актове от страна на първостепенен и второстепенен съдебен състав.
Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Иначе казано, първата инстанция е първият поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. Все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, поради което изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, прочит на събраните в открито съдебно заседание доказателства , както и анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд на обезателните за него факти и ценими фактори, както и тяхната интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, стига по категоричен начин да е ясно кои са подкрепящите неговото решение обстоятелства и защо.
Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК, второинстанционният съдебен състав, доколкото има за предмет на ревизия постановена вече присъда, е длъжен да отрази кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебно заседание, наред с останалите обезателни реквизити на съдебния му акт. Според нормата на чл.339,ал.2 НПК, когато потвърди присъдата, въззивният съд посочва основанията, поради които не приема аргументите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста-свързани с недоволство точно от атакувания съдебен акт.
Тъй като второстепенният съдебен състав е втори поред съд по фактите и правото, той може да отстрани голяма част от нарушенията, направени в хода на първостепенното разглеждане на делото, особено пък относно непрецизно установен доказателствен разбор. Всичко това трябва да бъде направено, наред с отговор на релевантните за производството възражения на страните.
Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, установява, че въззивната инстанция не е изпълнила вменените й с цитираната по-горе законова разпоредба задължения. Липсата на отговор на кое да е от възраженията, поставени от защитата в допълненията към въззивните жалби, се приравнява на липса на мотиви /формалното присъствие на мотивировка също е равносилно на липса на такава/. Казаното съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То рефлектира и върху правото на защита на подсъдимите, респективно според настоящото процедура-осъдените. Последните не са в състояние да разберат със сигурност съдебната воля, за да могат да поставят контрапункти по надлежен ред. В проекция – третираният порок води и до нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното, се намират основания за възобновяване на въззивното наказателно производство и отмяна на решението на ОС-Ямбол, поради допускане на процесуално нарушение от кръга на абсолютните, което следва да бъде преодоляно при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивната инстанция. Недопустимо е ВКС за първи път със своя акт да даде отговор на въпроси по същество, които са били поставяни на разглеждане пред долустоящата инстаниця, но не им е било обърнато внимание. Осъществяването на такова действие от страна на върховната съдебна инстанция по наказателни дела би обезличило наличието на инстанционен контрол и би демотивирало долустоящите съдилища към стриктно изпълнение на дължимите процесуални задължения.
Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл. чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.635/10 г.по описа на ОС-Ямбол.
ОТМЕНЯВА решение №23/22.02.11 г., постановено от ОС-Ямбол по В.Н.О.Х.Д. 635/10 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/