О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
С., 21.09.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 339 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК.
С определение №1725,постановено на 15.06.2010г. от Пловдивския окръжен съд по гр.д.№966/2010г. по реда на чл.248 ГПК постановеното по същото дело решение №679/14.05.2010г. е допълнено в частта му за разноските като Г. В. К.,Р. В. К. и В. Г. К. са осъдени да заплатят солидарно на А. И. К. и Д. М. К. направените от тях разноски за производството пред двете инстанции в размер на 850лв.
Определението е обжалвано Г. В. К.,Р. В. К. и В. Г. К. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържат,че не са налице предпоставките за присъждане на разноски,тъй като липсват доказателства същите да са били направени,т.е. да са платени на представлявалия ответната страна адвокат.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по жалбата А. И. К. и Д. М. К. изразяват становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото,като съгласно чл.81 ГПК във всеки акт,с който приключва делото,съдът се произнася и по искането за разноски. В случая постановеното от първоинстанционния съд решение №3341/2009г. по гр.д.№1203/2009г. е обезсилено от въззивния съд и производството по делото е прекратено поради отказ от иска,поради което правилно въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.78,ал.4 ГПК и ответниците по предявения иск имат право на направените по делото разноски както за производството пред първоинстанционния съд,така и за производството пред въззивната инстанция.
Неоснователни са наведените в частната жалба доводи,че определението е неправилно,тъй като на ответниците по предявения иск са присъдени разноски,които те не са направили в производството пред двете инстанции. В представения пред първоинстанционния съд с отговора по исковата молба договор за правна защита и съдействие изрично е посочено,че договореното между А. И. К.,Д. М. К. и упълномощения от тях адвокат възнаграждение в размер на 400лв. е изплатено изцяло. В приложения към становище от 11.05.2010г. пред възивния съд договор за правна защита и съдействие пък е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 790лв. е изплатено на упълномощения адвокат в брой,т.е. и в двата договора се съдържат изявления за изплащане на договорените суми. И доколкото процесуалният закон не предвижда специална форма на изявлението за изплащане,респ. за получаване на договореното между страната и нейния процесуален представител възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, следва да се приеме,че въззивният съд правилно е приел по пътя на тълкуване на съдържанието на посочените по-горе договори,че претендираните от А. И. К. и Д. М. К. разноски действително са били направени и следва да им бъдат присъдени. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1725 на Пловдивския окръжен съд, постановено на 15.06.2010г. по гр.д.№966/2010г.,с което по реда на чл.248 ГПК в полза на А. И. К. и Д. М. К. са присъдени направените в производството разноски.
Председател:
Членове: