О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2573/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Т. И., подадена чрез адв. С. Т. И., срещу определение № 202 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 4058/2018 г., по описа на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение №1463/28.02.2017 г. на Софийския градски съд, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 8157/2016 г. и потвърденото с него решение № 3525/30.03.2015 г. на Софийския районен съд, 35-ти състав, постановено по гр. д. № 34724/2015 г., с които Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на Х. Т. И. сумата от 1600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от повдигнато срещу него обвинение, за което е бил оправдан с присъда от 01.07.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 20 695/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 103-ти състав, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 22.06.2015 г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер от 2000.00 лв., до пълния предявен такъв от 10 000.00 лв. искът за обезщетение за неимуществените вреди е отхвърлен.
В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Оспорва се изводът на съда, че молителят е узнал за водените от него срещу ответника съдебни производства най-късно към момента на извършване на нотариалното удостоверяване върху пълномощното, с което молителят е упълномощил адв. К. Д. П. да получи присъдените по посочените граждански дела суми. Излагат се съображения, че от съдържанието на пълномощното не може да се формира такъв извод. Релевират се основания за недействителност на пълномощното, поради липса на съгласие, липса на представителна власт и за унищожаемост, поради грешка в предмета и измама. Молителят счита, че тези пороци във волята му се извеждат от текста на пълномощното.
Ответникът по частната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр. д. № 4058/2018 г., по описа на ВКС, IV ГО, е образувано по подадена на 31.08.2018 г. от Х. Т. И. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1463/28.02.2017 г. на Софийския градски съд, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 8157/2016 г. и потвърденото с него решение № 3525/30.03.2015 г. на Софийския районен съд, 35-ти състав, постановено по гр. д. № 34 742/2015г.
С атакуваното определение молбата за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че същата е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. За да достигне до този извод съдебният състав е констатирал, че към отговорите на Прокуратурата на Република България е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 12 869/13.12.2016 г. на С. Т. – нотариус с район на действие района на СРС, вписан под № 065 в регистъра на НК, с което Х. Т. И. е упълномощил адвокат К. Д. П. от САК да го представлява пред Прокуратурата на Република България във връзка с присъдената му сума по гр. д. № 34 742/2015 г. по описа на Софийския районен съд и по гр. д. № 8157/2016г. по описа на Софийски градски съд, както и да получи присъдените суми по негова сметка в „Си Б.“ АД [населено място], означена като клиентска сметка. Съобразено е, че датата на извършването на нотариалната заверка на подписа на И. е след като въззивното производство пред Софийски градски съд вече е било образувано и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а упълномощеният с него адвокат е същият, който е бил упълномощен и с оспорваните чрез молбата за отмяна пълномощни. Обосновано е, че пълномощното в частта му относно нотариалната заверка на подписа има характера на официален документ и удостоверява с материална доказателствена сила, че подписът под него е изпълнен от Х. Т. И. и то на посочената в заверката дата или пък е бил потвърден от упълномощителя на тази дата и от текста на пълномощното се установява, че към момента на извършването на нотариалната заверка на подписа Х. Т. И. е знаел за водените от негово име против Прокуратурата на Република България производства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. От този момент молителят е могъл да предприеме действия за защита на евентуално нарушените си процесуални права в производствата, включително и да следи за постановяването на съдебното решение и влизането му в сила. Констатирано е, че съобщението за постановеното въззивно решение е било връчено на процесуалния представител на Х. Т. И. на 10.03.2017г., а на Прокуратурата на Република България на 07.02.2017г., като сроковете за касационно обжалване на решението са изтекли окончателно на 10.04.2017 г. и въззивното решение е влязло в сила на 11.04.2017 г. Съставът на ВКС, IV г.о. е приел, че от тази дата е започнал да тече предвиденият срок в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК за подаване на молбата за отмяна, като същият е изтекъл на 11.07.2017 г., а молбата за отмяна е подадена на 31.08.2018 г., поради което е просрочена.
Атакуваното определение е правилно.
В настоящия случай в молбата за отмяна се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, което се обоснова с това, че молителят не е знаел за воденото от негово име против Прокуратурата на Република България исково производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – не бил подписал исковата молба за образуването му, както и двете представени пред Софийския районен съд пълномощни на процесуалния представител от 17.06.2015 г., никога не е бил уведомяван за съдебните заседания пред двете съдебни инстанции и не е присъствал на същите.
Според разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. Правилни са изводите на състава на Четвърто г.о. на ВКС, че моментът, в който молителят е узнал за воденото от негово име против Прокуратурата на Република България производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е датата, на която е извършена нотариалната заверка на подписа му. По смисъла на чл. 181 ГПК пълномощното има достоверна дата от датата на заверяването му. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от съдържанието му не можело да се заключи, че касае процесните производства, както и че той бил запознат с предмета им, доколкото в същото те са индивидуализирани именно с посочване номерата на делата, а не с правно основание или размер на претенция, при които би могло да е налице дублиране. Възражения за недействителност на пълномощното молителят не може да заявява в настоящото производство, тъй като за същите е предвиден специален процесуален ред.
Решение №1463/28.02.2017 г. на Софийския градски съд, ІV-Б въззивен състав, постановено по гр. д. № 8157/2016 г., видно от извършеното отбелязване е влязло в сила на 11.04.2017 г. От тази дата е започнал да тече предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК срок за подаване на молбата за отмяна и същият е изтекъл на 11.07.2017 г., а молбата е подадена на 31.08.2018 г., поради което е просрочена.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че релевираните от жалбоподателя доводи за наличие на друго отменително производство при сходни обстоятелства, са ирелевантни за настоящото производство, поради което и съдът не ги обсъжда.
Сроковете по чл. 305 ГПК са преклузивни и за тях съдът следи служебно. При неспазен срок се преклудира правото на страната да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №202 от 13.05.2019г., постановено по гр. д. № 4058/2018 г., по описа на ВКС, IV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: